— Нали разбираш, трябва да сме внимателни — каза той. — Макар че не се намираме на самата линия на фронта, ако мястото беше по-открито, биха могли да ни атакуват от въздуха.
— Винаги съм се чудил защо твоят Дом на Абсолюта се намира под собствените си градини.
— Необходимостта от подобна мярка отдавна вече е отминала, но е имало време, когато са опустошавали всичко.
Под нас и навсякъде наоколо зазвучаха сребърни тромпети.
— Само една нощ ли е минала? — попитах аз. — Или съм проспал цяло денонощие?
— Не. Само една нощ. Дадох ти лекарства, които да облекчат болката ти и да не позволят на раната ти да се инфектира. Нямаше да те будя тази сутрин, но когато дойдох, видях, че вече си се събудил… а и няма време.
Не бях сигурен какво иска да каже. Но преди да го попитам видях шестима почти голи мъже — дърпаха някакво въже. Отначало ми се стори, че свалят надолу някакъв огромен балон, но това се оказа флайер. Черният му корпус събуди ярки спомени за двора на Самодържеца.
— Очаквах да видя… как се казваше? Мамилиан.
— Днес — никакви домашни любимци. Мамилиан е прекрасен другар, мълчалив и мъдър, може сам да взима решения по време на битка, но когато всичко е казано и свършено, аз го яздя просто за удоволствие. Днес ще откраднем тетивата от асцианския лък и за целта ще използваме механизъм. Те самите много крадат от нас.
— Вярно ли е, че консумира енергията им, когато каца? Мисля, че един от аеронавтите ти ми спомена нещо подобно.
— Искаш да кажеш, когато беше шателена Текла. Само Текла.
— Да, разбира се. Нетактично ли ще е, ако те попитам, Самодържецо, защо не заповяда да ме убият? И как ме позна?
— Познах те, защото виждам лицето ти в лицето на един мой млад приятел и чувам гласа ти в неговия глас. Твоите болногледачки също те познават. Погледни ги.
Погледнах ги и видях как лицата на жените — котки се изкривиха от страх и изумление.
— Що се касае до причината за смъртта ти, ще говоря за това — с него — на борда на флайера… стига да имаме време. Сега се връщай. Лесно ти е да се показваш, защото той е слаб и болен, но сега ми трябва той, а не ти. Ако не се махнеш, ще намеря начин да се справя с теб.
— Сир…
— Да, Севериън? Страх ли те е? Качвал ли си се на такива неща?
— Не — казах аз. — Но не ме е страх.
— Помниш ли въпроса си за енергията? В известен смисъл това е вярно. Излитането им се осигурява от антиматериалния еквивалент на желязото, задържан на място от магнитни полета. Тъй като антижелязото има обратна магнитна структура, промагнетизмът го отблъсква. Конструкторите на този флайер са го оградили с магнити, така че когато той се понесе настрани от позицията си в центъра, се оказва в по-силно поле и бива отблъснат назад. В антиматериалния свят това желязо би тежало колкото канара, но на Ърт то противодейства на теглото на проматерията, използвана за построяването на флайера. Разбираш ли ме?
— Мисля, че да, сир.
— Бедата е, че нашата технология не е в състояние да затвори камерата херметично. Някаква атмосфера — само малко молекули — винаги успяват да проникнат вътре през порите в шевовете или през изолацията на магнитните проводници. Всяка такава молекула неутрализира своя еквивалент на антижелязото и отделя топлина. Всеки път, когато това става, флайерът губи безкрайно малка част от подемната си сила. Единственото решение, открито досега, е флайерите да се държат колкото се може по-високо, където почти няма въздушно налягане.
Сега флайерът накланяше носа си надолу и беше достатъчно близко, за да оценя красотата на плавните му линии. Формата му бе точно съответствие на черешов лист.
— Не разбрах всичко. Но бих помислил, че тези въжета трябва да са невероятно дълги, за да може флайерите да летят достатъчно високо, за да има полза от тях. А асцианските пентодактили биха могли през нощта да ги прережат и флайерите да бъдат отнесени незнайно къде.
Жените — котки се усмихнаха едва-едва на думите ми.
— Въжето е необходимо само за кацането. Без него на флайера ще му трябва известно разстояние, за да може скоростта му да го спусне надолу. Сега, като знае, че сме долу, той пуска въжето си също както удавник, който се протяга да хване ръката на спасителя. Разбираш ли, той е надарен със свой ум. Но не като на Мамилиан, а създаден от нас и достатъчен, за да му позволи да стои настрана от трудностите и да слиза, когато му се подаде съответният сигнал.