Самодържецът се разсмя. Но в смеха му нямаше радост. Това бе кух звук, подобен на плющенето на знаме под напора на вятъра.
— Виждал ли си самоубийци?
— Не.
— Щастливец. А аз често виждам такива сред тях. Оръжията им се раздават непосредствено преди да ни нападнат и мнозина се възползват от изпадналата възможност. Обикновено копиеносците забиват дръжките на оръжията си в меката почва и си отнасят главите. Веднъж видях двама мечоносци — мъж и жена, — които явно се бяха споразумели. Наръгаха се един друг в коремите и ги наблюдавах как отначало брояха, размахвайки левите си ръце… едно… две… три, после се строполиха мъртви.
— Що за хора са те?
Той ми хвърли поглед, който не успях да разгадая.
— Какво каза?
— Попитах що за хора са, сир. Зная, че са наши врагове, че живеят на север в горещите страни и че се говори, че са поробени от Еребус. Но що за хора са?
— Досега се съмнявах, че знаеш за собственото си незнание. Вярно ли е?
Гърлото ми пресъхна, макар и да не знаех защо.
— Предполагам, че не. Не ги бях виждал, преди да попадна в лазарета на Пелерините. На юг войната изглежда безкрайно далечна.
Той кимна.
— Ние, самодържците, ги отблъснахме толкова на север, колкото навремето те ни бяха отблъснали на юг. Когато му дойде времето, ще разбереш що за хора са… Важното е, че искаш да знаеш. — Той помълча известно време. — И двете биха могли да са наши. И двете армии, не само южната… Би ли ме посъветвал да взема и двете?
Докато говореше, той се пресегна към контролното табло и флайерът се понесе напред с вдигната кърма и насочил нос надолу, сякаш искаше да ни изхвърли на спорната земя.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Половината от онова, което каза за тях, е невярно. Дошли са не от горещите страни на севера, а от континента, който лежи на екватора. Но беше прав, когато ги нарече роби на Еребус. Смятат се за съюзници на онези, които чакат долу в дълбокото. Всъщност Еребус и съюзниците му биха ми ги дали, ако аз им дам нашия юг. Ако им дам теб и всички останали.
Трябваше да се хвана за облегалката на пейката, за да не падна към него.
— Защо ми казваш всичко това?
Флайерът се изправи и се разклати.
— Защото скоро ще трябва да разбереш, че другите вече са чувствали онова, което ти предстои да почувстваш.
Не можех да оформя въпроса, който исках да задам. Най-накрая се престраших.
— Спомена, че тук ще ми кажеш защо уби Текла.
— Нима тя не живее в Севериън?
Сляпата стена в съзнанието ми рухна.
— Аз умрях — изкрещях, без да разбирам какво казвам, докато думите не излетяха от устата ми.
Самодържецът извади пистолет зад панела, постави го в скута си и се обърна към мен.
— Няма да ти е необходим, сир — казах аз. — Прекалено съм слаб.
— Имаш забележителна дарба да се възстановяваш… вече я наблюдавах лично. Да, шателена Текла я няма, ако изключим това, че продължава да съществува в теб. И макар двамата винаги да сте заедно, и двамата сте самотни. Още ли те влече Доркас? Помниш ли, ти ми разказа за нея по време на срещата ни в Тайната стая.
— Защо уби Текла?
— Не съм. Грешката ти е там, че мислиш, че аз съм на дъното на всичко. Никой не е… Нито аз, нито Еребус, нито някой друг. Що се касае до шателената, ти си тя. Открито ли те арестуваха?
Спомените бяха толкова живи, че не можех да повярвам, че подобно нещо е възможно. Вървя по коридор, по чиито стени са окачени тъжни сребърни маски. Влизам в една изоставена стая с висок таван и плесенясали древни завеси. Куриера, с когото трябва да се срещна, още го няма. Зная, че прашните дивани ще изцапат роклята ми, и затова взимам стол — стройна изработка от слонова кост и позлата. От стената зад мен пада гоблен. Помня как вдигам очи и виждам как към мен се спускат Съдбата с нейните вериги и Недоволството с жезъла и огледалото, изработени от цветна вълна.
— Арестуваха те определени офицери — каза Самодържецът. — Знаеха, че ще предадеш информация на любовника на сестра си. Арестуваха те тайно, защото семейството ти има голямо влияние на север, и те отведоха в един почти забравен затвор. Когато научих, ти вече бе мъртва. Трябва ли да накажа офицерите, защото са действали в мое отсъствие? Те са патриоти, а ти беше предателка.