Вече ми бе невъзможно да продължа в досегашните си дрехи. Ако настоявах, старият кастелан сигурно щеше да умре от удар. Освен това бе толкова загрижен за личната ми безопасност, че всяко придвижване инкогнито би означавало съпровод от взвод войници с алебарди. Скоро се оказах натъкмен с лазурен язерант, котурни и венец, с жезъл от абанос и широка мантия, обшита с перли. Всички тези неща бяха невероятно древни и бяха извадени от склада, останал от времето, когато Цитаделата е била резиденция на самодържците.
Така че вместо да вляза (както възнамерявах) в нашата кула в същия плащ, в който я напуснах, аз се завърнах като напълно неузнаваемо същество в богато церемониално облекло, мършав като скелет, куц и покрит с отвратителни белези. В този си вид влязох в кабинета на учителя Палемон и съм сигурен, че го изплаших почти до смърт, тъй като само преди малко му бяха съобщили, че Самодържецът се намира в Цитаделата и желае да разговаря с него.
Стори ми се, че е много остарял от времето, когато се махнах оттук. Може би впечатлението се създаваше просто от спомените ми за него не непосредствено преди изгнанието ми, а за учителя Палемон от малката учебна стая на моето детство. Въпреки това ми харесва да мисля, че се е тревожел за мен през цялото време. Може наистина да е било точно така — винаги бях неговият най-добър ученик и любимец; несъмнено именно неговият глас се бе противопоставил на майстор Гурлойс и бе спасил живота ми. И пак той ми бе връчил меча си.
Но независимо дали се бе тревожил много или малко, лицето му изглеждаше покрито с нови и по-дълбоки бръчки, а рядката му коса, навремето сива, сега бе с жълтеникавия цвят на слонова кост. Той коленичи и целуна пръстите ми. Доста се изненада, когато му помогнах да се изправи и му предложих да седне на мястото си зад масата.
— Много си любезен, Самодържецо — каза той и изрече старинната формула: — Твоята милост се простира от слънцата до Слънцето.
— Не ни ли помниш?
— Нима си бил затварян тук? — Той се втренчи в мен през любопитното изобретение от увеличителни стъкла, с чиято помощ едва успяваше да различи предметите. Помислих си, че зрението му, отслабнало още дълго преди раждането ми заради непрекъснатото взиране в летописите на гилдията, се е влошило още повече. — Доколкото виждам, си бил изтезаван. Но смея да заявя, че подобна груба работа не е характерна за нас.
— Не, не е ваше дело — казах аз и докоснах белега на бузата си. — Но въпреки това прекарахме известно време в подземието под тази кула.
Той въздъхна — повърхностно старческо вдишване — и сведе поглед към сивата купчина документи пред себе си. Когато заговори, не успях да различа думите му и го помолих да повтори.
— Случи се — каза той. — Знаех, че ще се случи, но се надявах дотогава да съм мъртъв и забравен. Ще ни разпуснете ли, Самодържецо? Или ще промените задачите ни?
— Още не сме решили как да постъпим с теб и с гилдията, на която служиш.
— Няма да помогне. Моля те, ако те обиждам, да го отдадеш на възрастта ми, Самодържецо… но въпреки това няма да помогне. Накрая ще откриеш, че има нужда от хора, които да вършат онова, което вършим ние. Ако желаеш, наречи го лечителство. Често е било наричано тъй. Или ритуал. Но ще откриеш, че колкото по-прикрита е външността, толкова по-ужасна е същината. Ще хвърляте в затвора онези, които не заслужават смърт? Скоро ще разполагате с могъща армия в окови. Ще откриете, че разполагате със затворници, чието бягство би означавало катастрофа, и че са ви необходими слуги, за да изпълняват правосъдие над онези, които са заслужили да умрат в агония. Кой друг би се наел?
— Никой друг не би могъл да изпълнява правосъдието по начина, по който го правите вие. Казваш, че нашата милост се простира от слънцата до Слънцето, и се надяваме да е тъй. По нашата милост ще гарантираме дори на най-ужасните престъпници бърза смърт. Не заради съжалението ни към тях, а защото е недопустимо добри хора да бъдат принудени цял живот да причиняват единствено болка.
Той вдигна глава и стъклата му блеснаха. За пръв път през всичките години на нашето познанство видях в него младежа, какъвто е бил някога.
— Това трябва да се върши от добри хора. Дали са ти лош съвет, Самодържецо! Недопустимо е, ако подобна работа се изпълнява от лоши хора.