Но растителните отрови, макар и отчайващо многообразни, бяха само част от изучаваната тема. Трябваше да опознае сухоземните, морските и въздушните животни, няколкото разновидности отровни паяци, змиите, скорпионите и гигантските оси. Имаше внушителен списък от отровни метали, като арсен, живак и бисмут. Широко бяха разпространени азотната, солната, фосфорната и сярната киселина. А имаше и отрови, дестилирани или извличани от най-различни източници, между които бяха стрихнинът, мравчената киселина, хиосциаминът и беладоната.
За всяка отрова бяха посочени една или повече противоотрови, но Барънт подозираше, че тия сложни и предпазливо описани съединения често се оказват безполезни. Нещата допълнително се усложняваха от факта, че ефикасността на противоотровата, изглежда, зависеше от правилната диагноза на отравянето. А твърде често симптомите, предизвикани от една отрова, напомняха действието на друга.
Изучавайки наръчниците, Барънт разсъждаваше върху тия проблеми. А междувременно, макар и доста нервно, обслужваше първите си клиенти.
Откри, че много от страховете му са неоснователни. Въпреки десетките смъртоносни вещества, препоръчвани от Института по отровите, повечето затворници простодушно се придържаха към арсеника или стрихнина. Те бяха евтини, сигурни и убиваха много мъчително. Циановодородът имаше лесно доловима миризма, живакът трудно се вкарваше в организма, а киселините, макар и приятно драматични, бяха опасни за онзи, който ги използува. Самокитката и дяволската гъба бяха превъзходни, не ще и дума; старото биле не допускаше никакви съмнения, а мухоморката си имаше свой зловещ чар. Но това бяха отрови за по-зрели, търпеливи хора. Припряното младо поколение — и особено жените, които представляваха 90 на сто от затворниците на Омега — се задоволяваше с простичък арсеник или стрихнин в зависимост от случая и възможностите.
Жените на Омега бяха консервативни. Те просто не се интересуваха от безконечната изтънченост на отровителското изкуство. Средствата не ги вълнуваха, търсеха само целта — колкото може по-бързо и по-евтино. Жените на Омега се славеха с благоразумието си. Макар че ревностните теоретици от Института по отровите се мъчеха да продават смеси от Контактна отрова и Тридневен мухъл, макар че полагаха усилия да разработят сложни и заплетени схеми с употреба на оси, скрити игли и чаши с двойно дъно, рядко намираха клиенти сред жените. Обикновеният арсеник и бързодействуващият стрихнин си оставаха крайъгълен камък на търговията с отрови.
Напълно естествено това облекчаваше работата на Барънт. Лечението — незабавно повръщане, промивка на стомаха, неутрализиращи вещества — се овладяваше сравнително лесно.
Срещна известни затруднения с хора, които отказваха да повярват, че са били отровени с нещо толкова банално като арсеник или стрихнин. В подобни случаи Барънт предписваше разни корени, билки, вейки, листа и незначителни хомеопатични1 дози отрова. Но преди това неизменно прилагаше повръщане, промивка на стомаха и неутрализиращо средство.
След като се настани както трябва, Барънт покани на гости Денис Фьорен и Джо. Фьорен си беше намерил временна работа на пристанището — разтоварваше рибарски кораби. Джо организираше вечерни игри на покра сред държавните служители в Тетрахайд. И двамата не бяха особено напреднали по статус — без убийства в актива си бяха достигнали едва до званието Местен Жител втора степен. Смущаваха се от срещата със Свободен Гражданин, но Барънт ги успокои. Те бяха единствените му приятели на Омега и нямаше намерение да ги загуби заради някаква си разлика в общественото положение.
От разговора си с тях не успя да узнае кой знае какво за законите и обичаите в Тетрахайд. Дори Джо не бе сполучил да изкопчи нещо конкретно от приятелите си на държавна служба. Законите на Омега се пазеха в тайна. По-старите жители използуваха правните си познания, за да налагат волята си върху новодошлите. Тази система се оправдаваше и укрепваше с доктрината за неравенството между хората, поставена в ядрото на тукашната правна система. Чрез планирано неравенство и принудително невежество властта и статусът оставаха в ръцете на по-старите заселници.
1
Хомеопатия — лечение чрез малки дози лекарства, които в по-големи дози предизвикват симптоми, подобни на самата болест.