— Общоприетата форма на обръщение е „чичо“ — поправи го свещеникът. — Аз съм чичо Ингемар и дойдох да ти разкажа за православната религия на Омега, тоест преклонението пред онзи чист и всевишен дух на Злото, който е наше вдъхновение и утеха.
— Ще бъда много щастлив да узная за религията на Злото, чичо. Да минем ли в хола?
— Както кажеш, племеннико — рече свещеникът и последва Барънт към апартамента в дъното на магазина.
ГЛАВА 6
— Злото — започна свещеникът след като се настани удобно в най-хубавото кресло на Барънт — е онази вътрешна сила, която ни вдъхновява за дела, постигани със сила и търпение. Преклонението пред Злото задължително е и преклонение пред самия себе си — следователно единствено то е непогрешимо. Онова „аз“, което обожаваме, е идеалното обществено същество: човекът, който се задоволява със своята ниша в обществото, но е готов да сграбчи всяка възможност за издигане; човекът, който посреща смъртта достойно, който убива без унизителна и порочна жалост. Злото е жестоко, тъй като отразява безпогрешно нехайната и неразумна вселена. Злото е вечно и неизменно, макар да се явява пред нас в безбройните форми на променливия живот.
— Би ли приел чаша вино, чичо? — запита Барънт.
— Благодаря, много си любезен — каза чичо Ингемар. — Как върви търговията?
— Горе-долу. Тая седмица малко позападна.
— Няма го вече онзи интерес към отровителството — промърмори свещеникът, отпивайки меланхолично малка глътка вино. — Не е като в ония години, когато ме докараха от Земята — младо момче, току-що разпопено. Но да си дойдем на думата. Говорех ти за Злото.
— Да, чичо.
— Ние се прекланяме пред Злото, въплътено във фигурата на Черния, онзи рогат и страховит призрак на нашите дни и нощи. В лицето на Черния откриваме седемте смъртни гряха, четиридесетте углавни престъпления и сто и едната простъпки. Няма престъпление, което Черния да не е извършил — безупречно, както му е присъщо. Затуй ние, несъвършените създания, се равняваме по неговото съвършенство. И понякога Черния ни възнаграждава, явявайки се пред нас в цялата ужасяваща красота на огнената си плът. Да, племеннико, аз самият бях удостоен да го видя. Преди две години той се яви на закриването на Игрите, а беше се появил и предната година.
Свещеникът се позамисли за великото богоявление. Сетне добави:
— Тъй като в държавата виждаме въплътени най-високите човешки възможности за постигане на Злото, ние обожаваме и нея като свръхчовешко, но не съвсем божествено творение.
Барънт кимна. С големи усилия се удържаше да не задреме. Приспиваше го тихият, монотонен глас на чичо Ингемар, който говореше за такива всеизвестни истини като Злото. Напрягаше се да не затвори очи.
— Човек би могъл да запита — продължаваше да гъгне чичо Ингемар, — щом Злото е най-висше постижение на човешката същност, то защо Черния позволява във вселената да има и Добро? Въпросът за Доброто е мъчил с векове непросветените души. Сега ще ти дам отговора.
— Да, чичо — рече Барънт, като се щипеше потайно по бедрото в усилие да остане буден.
— Но най-напред да уточним понятията. Да разгледаме същността на Доброто. Храбро и безстрашно да се взрем в лика на нашия велик враг и да открием какви са неговите истински черти.
— Да — повтори Барънт и се запита дали да не отвори прозореца. Клепачите му бяха невероятно натежали. Разтърка ги енергично и се помъчи да внимава.
— Доброто е илюзорно състояние — монотонно и равномерно говореше чичо Ингемар, — което приписва на човека несъществуващите качества алтруизъм, смирение и благочестивост. Как да разпознаем Доброто като илюзия? Разпознаваме го, защото във вселената съществуват само човечеството и Черния, а да обожаваш Черния, значи да обожаваш собственото си върховно олицетворение. И тъй, след като доказахме, че Доброто е илюзия, трябва да приемем и че съставките му не съществуват. Разбра ли?
Барънт не отговори.
— Питам разбра ли? — повиши глас свещеникът.
— А? — сепна се Барънт. Беше задрямал с отворени очи. Отърси се от дрямката и успя да изрече: — Да, чичо, разбрах.
— Чудесно. Разбирайки това, ние питаме защо Черния позволява във вселената на Злото да съществува Добро, та макар и като илюзия? И откриваме отговора в Закона за Необходимите противоположности, тъй като не бихме разпознали Злото като такова, ако нямаше върху какво да се открои. Противоположността дава най-добрия контраст. А противоположното на Злото е Доброто. — Свещеникът се усмихна победоносно. — Всичко е толкова просто и ясно, нали?
— Несъмнено, чичо. Би ли желал още малко вино?