— Само капчица — каза свещеникът.
Още десетина минути той говори на Барънт за чаровното естествено Зло, присъщо на зверовете от гори и поля, после го посъветва да се учи в поведението си от тия простодушни създания. Накрая стана и се приготви да си върви.
— Много се радвам, че си побъбрихме — каза свещеникът, стискайки дружески ръката на Барънт. — Мога ли да се надявам, че ще те видя на понеделнишките ни вечерни литургии?
— Литургии?
— Разбира се — кимна чичо Ингемар. — Всеки понеделник вечер в полунощ провеждаме Черна меса в Ситното сборище на Църковни път. След службата Дамският кръжок обикновено поднася лека закуска, после започваме танци и хорови песни. Много е весело. — Той широко се усмихна. — Виждаш ли, преклонението пред Злото може да бъде забавно.
— Не се и съмнявам — каза Барънт. — Ще дойда, чичо.
Той изпрати свещеника до вратата. Заключи и дълбоко се замисли за всичко, което бе казал чичо Ингемар. Очевидно беше необходимо да присъства на литургиите. Дори задължително. Само на едно се надяваше — Черната меса да не е чак толкова адски скучна, колкото разсъжденията на Ингемар за Злото.
Това стана в петък. През следващите два дни Барънт беше много зает. Търговският агент от окръг Кървавата яма му изпрати товар билки и корени за хомеопатично лечение. Почти цял ден му трябваше за подреждане и сортиране, а докато ги прибере в съответните гърненца и стъкленици, отмина още един ден.
В понеделник Барънт тъкмо беше обядвал и се завръщаше в магазина, когато му се стори, че забеляза момичето. Изтича подир него, но то се изгуби сред тълпата.
Като се прибра, откри, че под вратата е пъхнато писмо. Оказа се, че е покана от съседния Магазин за сънища. Текстът гласеше:
Скъпи Гражданино,
Използуваме случая да ви поздравим с добре дошъл в квартала и да ви предложим услугите на най-добрия по наше мнение Магазин за сънища на Омега.
На ваше разположение са всички видове и типове сънища — при това на удивително ниски цени. Специализираме се в паметосъбуждащи сънища за Земята. Можете да бъдете уверен, че вашият квартален Магазин за сънища ви предлага само най-добрите възможности за един друг живот.
Като Свободен Гражданин вие несъмнено ще пожелаете да се възползувате от тези услуги. Можем ли да се надяваме, че ще го сторите до една седмица?
Барънт остави писмото. Нямаше дори идея какво представлява този „Магазин за сънища“, нито пък как се предизвикват самите сънища. Трябваше да узнае. Въпреки любезните думи поканата звучеше безапелационно. Нямаше съмнение, че посещаването на Магазин за сънища е едно от задълженията на всеки Свободен Гражданин.
Но това можеше да почака. Тази вечер щеше да има Черна меса и от него явно очакваха да присъствува на нея.
В единадесет часа вечерта Барънт излезе от магазина си. Искаше да има време за разходка из Тетрахайд, преди да отиде на литургията, която започваше в полунощ.
Изпълнен с бодрост, той закрачи напред. И все пак капризната и изненадваща природа на Омега едва не го погуби, преди да е стигнал до Ситното сборище на Църковния път.
ГЛАВА 7
Когато започна разходката, нощта беше гореща, почти задушливо влажна. Ни най-лек полъх на вятъра не потръпваше по мрачните улици. Макар да беше облечен само с черна мрежеста фланелка, шорти, колан за пистолета и сандали, Барънт имаше чувството, че е увит в дебело одеяло. Почти всички граждани на Тетрахайд бяха или в Сборищата, или на хладно в мазетата си. По тъмните улици се мяркаха само редки минувачи.
Барънт позабави крачка. Малцината, които срещаше, тичаха към домовете си. Имаше нещо паническо в този безмълвен, упорит спринт сред жегата, в която дори вървенето беше същинска мъка. Барънт опита да разбере какво става, но никой не искаше да се спре. Един старец кресна през рамо:
— Не стой на улицата, идиот!
— Защо? — запита Барънт.
Старецът изръмжа нещо неясно и продължи да тича.
Барънт закрачи по-нататък, опипвайки нервно дръжката на лъчевия пистолет. Явно нещо не беше наред, но нямаше представа какво е то. Сега най-близкото убежище беше Ситното сборище, до там оставаше около половин миля. Сметна, че ще е най-добре да продължи нататък и да бъде нащрек в очакване да узнае каква е заплахата.
След няколко минути Барънт бе сам сред къщите с плътно залостени врати и прозорци. Мина към средата на улицата, разхлаби пистолета в кобура и се подготви за нападение от която и да било страна. Може би идваше някакъв специален празник от рода на Кацниден. Може би тази вечер щеше да почне лов на Свободни Граждани. Всичко изглеждаше възможно на планета като Омега.