Очевидно отровителството играеше значителна роля в ежедневието на Омега. Цял един магазин — а вероятно имаше и други — се занимаваше само с осигуряването на противоотрови. Барънт се позамисли и реши, че е наследил странен, но почтен занаят. Щеше да проучи книгите и да разбере как се търгува с противоотрови.
Зад магазина имаше апартамент с хол, спалня и кухня. В един от гардеробите Барънт откри зле ушит черен костюм на Гражданин и се преоблече. Извади оръжието на момичето от джоба на затворническото облекло, подържа го на длан, сетне го прибра в джоба на новите си дрехи. Напусна магазина и се върна към Дружеството за защита на жертвите.
Вратата пак беше отворена и тримата дрипльовци още седяха на пейката. Вече не се смееха. Дългото чакане, изглежда, ги бе изморило. В дъното на стаята мистър Френдлър седеше зад бюрото си, зает с дебел куп документи. От момичето нямаше и следа.
Барънт закрачи към бюрото и Френдлър се надигна да го посрещне.
— Моите поздравления! — възкликна той. — Скъпи момко, най-горещо ви поздравявам. Изстрелът беше великолепен. И то в движение!
— Благодаря — каза Барънт. — Причината да се върна тук…
— Знам защо — прекъсна го Френдлър. — Искате да узнаете правата и задълженията си като Свободен Гражданин. Има ли нещо по-естествено? Ако обичате, седнете на онази пейка и ще бъда на ваше разположение след…
— Не съм дошъл за това — възрази Барънт. — Разбира се, искам да узная правата и задълженията си. Но в момента търся онова момиче.
— Момиче ли?
— Когато дойдох, тя седеше на пейката. От нея получих пистолета.
Мистър Френдлър го изгледа смаяно.
— Гражданино, тук има някакво недоразумение. През целия ден в тази приемна не е влизала никаква жена.
— Тя седеше на пейката до онези хора. Много привлекателна тъмнокоса девойка. Трябва да сте я забелязали.
— Непременно бих я забелязал, ако се е намирала тук — отвърна Френдлър и примигна. — Но както вече казах, в това помещение днес не е влизала никаква жена.
Барънт се втренчи в него и извади пистолета от джоба си.
— В такъв случай откъде имам това?
— Аз ви го дадох на заем — заяви Френдлър. — Радвам се, че можахте да го използувате успешно, ала сега ще ви бъда благодарен, ако го върнете.
— Лъжете — изрече Барънт и здраво стисна оръжието. — Да питаме ония хора.
Следван от Френдлър, той се върна към пейката. Привлече вниманието на мъжа, който бе седял най-близо до момичето, и запита:
— Къде е девойката?
Онзи вдигна насреща му унило, брадясало лице.
— За каква девойка говорите, Гражданино?
— За онази, която седеше тук.
— Никого не съм забелязал. Рафил, да си виждал някаква женска на тая пейка?
— Не съм — обади се Рафил. — А пък седя тук още от десет сутринта и не съм мръдвал.
— И аз не съм я виждал — добави третият. — А очите ми си ги бива.
Барънт се завъртя към Френдлър.
— Защо ме лъжете?
— Казах ви самата истина — отвърна Френдлър. — През целия ден тук не е имало никакво момиче. Аз ви дадох оръжието на заем, имам такава привилегия като президент на Дружеството за защита на жертвите. А сега ще бъда благодарен, ако ми го върнете.
— Не — каза Барънт. — Ще задържа пистолета, докато намеря момичето.
— Може да се окаже неразумно — рече Френдлър и побърза да добави: — Искам да кажа, че при дадените обстоятелства кражбата не се опрощава.
— Ще поема този риск — отсече Барънт, обърна му гръб и напусна Дружеството за защита на жертвите.
ГЛАВА 5
Трябваше му време, за да се опомни от бурното си нахлуване в живота на Омега. Започвайки от безпомощното състояние на новородено бебе, Барънт бе минал през убийство и бе станал собственик на магазин за противоотрови. От забравеното си минало на някаква планета, наречена Земя, бе изхвърлен в едно съмнително настояще сред свят, пълен с престъпници. Бе надзърнал в сложната класова структура и бе доловил намеци за официално утвърдена програма за убийства. Бе открил в себе си известна доза самоувереност и изненадващо бърза стрелба. Знаеше, че тепърва му предстои да узнае още много за Омега, Земята и себе си. Надяваше се да оцелее поне докато направи тези открития.
Но всичко по реда си. Трябваше да си изкарва хляба. За целта следваше да опознае отровите и средствата против тях.
Настани се в апартамента зад магазина и зачете книгите, останали от покойния Хаджи Дрейкън.
Литературата за отровите се оказа увлекателна. Имаше растителни отрови, известни на Земята — например чемерика, кукуряк, старо биле и тис. Узна за действието на бучиниша — от началното натравяне до сетните гърчове. Имаше отравяне с циановодород от горчиви бадеми или с дигиталин от попадиино семе. Прочете за ужасното действие на самокитката с нейния смъртоносен запас от аконит. Имаше гъби като червената и бялата мухоморка, а съвсем отделно идваха чисто местните растителни отрови като червеночашката, цъфтящата лилия и безсмъртничето.