Иван го изгледа злобно.
— Трябваше да се сетя, че от теб не мога да очаквам съчувствие.
— Малка изненадка, така ли?
— Само дето не припаднах в чакалнята на космодрума, мамка му! Биърли Ворутиър ми погоди този номер, змията му със змия.
— Биърли е знаел?
— И още как! От самото начало е бил в играта, доколкото разбрах.
Дъв Галени се приближи навреме, за да чуе последната реплика. Възползвайки се от факта, че комарецът за пръв път тази вечер се отделя от Делия, бъдещият му свекър и професорът побързаха да се присъединят. Майлс остави Иван да обясни кой е новодошлият. Потвърди се предположението му, че Иван не е имал и най-малка представа за случилото се, когато го беше попитал дали може да доведе Дона на вечерята, самодоволно планирайки кампанията си по посрещането, замислена като краткотрайна и бурна обсада на нейната… е, „добродетелност“ едва ли беше най-точната дума. Ох, ох, ох, да можеше да види отнякъде Иван в мига, когато е открил промяната!…
— Това и за ИмпСи ли беше изненада? — любезно попита комодор Куделка комодор Галени.
— Не знам. Моят отдел няма нищо общо. — Галени отпи решително от виното си. — Проблемът е на Вътрешния отдел.
И двамата извърнаха поглед към групичката в другия край на стаята, откъдето долетя кратък изблик на смях. Източникът му беше мадам Куделка. В отговор се чу водопад от кискане, което замлъкна съучастнически, и Оливия Куделка погледна през рамо към мъжете.
— На какво толкова се смеят? — с известно раздразнение каза Галени.
— На нас вероятно — изръмжа Иван и тръгна да търси вино.
Куделка погледна невярващо към другия край на стаята и поклати глава.
— Дона Ворутиър, божичко!
Всички жени в стаята, включително и лейди Алис, се бяха скупчили със зяпнали усти около лорд Доно, който жестикулираше и им обясняваше нещо с приглушен глас. Енрике беше нападнал ордьоврите и зяпаше в захлас Екатерин. Илян, зарязан от Алис, разлистваше разсеяно един от илюстрираните билкови справочници, които Майлс беше пръснал на стратегически места преди гостите да дойдат.
Време беше да се сервира вечерята, твърдо реши Майлс. И всички да седнат на масата, където Иван и лорд Доно щяха да бъдат барикадирани зад стена от достатъчно възрастни и омъжени дами в комплект със съпрузите им. Отдели се, колкото да даде шепнешком нарежданията си на Пим, който излезе, за да ги предаде на персонала долу, а малко след това се върна и официално обяви вечерята за сервирана.
Гостите се събраха по двойки, излязоха от голямата библиотека и поеха на дългото пътешествие през вестибюла и коридора с плочките, оттам през поредицата междинни помещения. Майлс, който вървеше най-отпред с Екатерин под ръка, засече Марк и Иван, които се измъкваха с виновни физиономии от официалната трапезария. Обърнаха се кръгом и се присъединиха към другите гости. За ужас на Майлс, подозрението му се потвърди съвсем скоро, още докато минаваше покрай масата — шейсетте минути стратегическо планиране бяха отишли по дяволите, защото картичките с имената току-що бяха разбъркани от брат му и братовчед му.
Всичките му грижливо репетирани ходове включваха хора, които сега седяха в другия край на масата. Местата бяха разбъркани хаотично… не, не хаотично, осъзна той. Съвсем тенденциозно. Целта на Иван явно беше да отдалечи лорд Доно колкото се може повече от собствената си персона — сега Иван седеше на другия край на масата до Марк, а лорд Доно заемаше мястото, предназначено за Рене Ворбретен. Дъв, Дру и Ку внезапно бяха мигрирали целокупно по посока на Майлс и далече от Марк. Карийн пак си беше от дясната страна на Марк, докато Екатерин се бе озовала от другата страна на масата, след Илян, който беше запазил мястото си вляво от Майлс. Изглежда, никой не беше събрал кураж да пипне картичката с името на Илян. Сега Майлс трябваше да говори през Илян, за да й каже каквото и да било, а за приказки „на ушенце“ и дума не можеше да става.
Леля Алис с известно смущение седна на стола от почетната дясна страна на Майлс, точно срещу Илян. Очевидно беше забелязала настъпилите промени, но уби и последната надежда на Майлс за помощ, като не каза нищо, а само вдигна многозначително вежди. Дъв Галени установи, че бъдещата му тъща седи между него и Делия. Илян хвърли поглед на картичките и помогна на Екатерин да се настани между него и Дъв, с което фактът стана свършен.
Майлс продължи да се усмихва. Марк, на разстояние от десет стола, беше твърде далеч, за да долови подтекста в смисъл: „Ще ти дам аз да разбереш“. Може пък така да беше по-добре.
Разговорите, макар и не онези, които Майлс беше планирал, се подновиха, докато Пим, Роик и Янковски, влезли в ролите си на иконом и прислуга, се щураха из трапезарията, заети със сервирането. Майлс хвърляше по едно око на Екатерин — търсеше признаци на притеснение заради страховитите й непосредствени сътрапезници от Службата за сигурност, но изражението й си остана спокойно и любезно, докато гвардейците трупаха пред нея храна и вино.