Чак при второто ястие Майлс осъзна какво в храната го беше поставило несъзнателно нащрек. Беше поверил подробностите на Мама Кости, но менюто не беше точно като онова, което бяха съставили заедно. Някои от блюдата бяха… различни. Горещият бульон се беше преобразил в студена плодова кремсупа с украса от ядивни цветя. В чест на Екатерин може би? Вместо с оцетенобилков сос, салатата беше подправена с нещо бледо и гъсто като сметана. Ароматизираното билково масло, което поднесоха с хляба, нямаше точно вкус на масло…
„Буболечешко повръщано! Гощават ни с проклетото си буболечешко повръщано!“
Екатерин също се усети, малко след като Пим сервира хляба. Майлс го разбра по лекото й колебание, по краткия поглед, който хвърли изпод ресници към Енрике и Марк, и по абсолютното самообладание, с което продължи да си маже филийката преди решително да я захапе. Не показа по абсолютно никакъв начин, че знае какво дъвче.
Майлс се опита да й подскаже, че не е необходимо да го яде, като кимна скришом към малката съдинка с подправено с билки буболечешко масло и вдигна отчаяно вежди. Тя само се усмихна и сви рамене.
— Хм? — измуча въпросително с пълна уста Илян между двамата.
— Нищо, сър — побърза да го успокои Майлс. — Абсолютно нищо. — Да скочи и да се разкрещи на високопоставените си гости: „Спрете, спрете, устите ви са пълни с едно гадно буболечешко нещо!“ би било… стряскащо. Буболечешкото повръщано не беше отровно, в крайна сметка. Ако никой не им кажеше, хич нямаше и да разберат. Отхапа от ненамазаната си филийка и прокара сухия хляб с голяма глътка вино.
Гвардейците отсервираха салатните чинии. Енрике почука с ножа си по чашата за вино, изкашля се и стана.
— Благодаря за вниманието… — Изкашля се още веднъж. — От няколко седмици се радвам на гостоприемството на лорд Воркосиган, както и всички ние тази вечер, разбира се… — Гостите закимаха в съгласие, Енрике светна и продължи доволно: — Бих искал да поднеса един благодарствен подарък на лорд… на Майлс, лорд Воркосиган — усмихна се на собствената си презицност, — и се помислих, че моментът е подходящ.
Майлс беше повече от сигурен, че какъвто и да бе подаръкът, моментът е повече от неподходящ. Обърна глава към Марк и му метна един въпросително-страховит поглед в смисъл: „Знаеш ли за какво става въпрос, по дяволите?“ Отговорът на Марк — свиване на рамене в смисъл: „Представа си нямам, съжалявам“ — никак не го успокои, а още по-малко го успокои растящата тревога, с която брат му изгледа Енрике.
Енрике извади от джоба на сакото си някаква кутийка, тръгна към горния край на масата и я остави между Майлс и лейди Алис. Илян и Галени се напрегнаха в пристъп на параноя със запазената марка на ИмпСи, като последният дори плъзна стола си назад. На Майлс му се искаше да ги успокои, че е малко вероятно нещото да гръмне, но с Енрике човек никога не можеше да е сигурен. Кутийката беше по-голяма от онази, която му беше връчил буболечешкият екип. Майлс отправи кратка молитва подаръкът да е един от кичозните комплекти позлатени шпори, които се бяха превърнали в моден хит, най-вече сред онези млади мъже, които не бяха виждали жив кон през живота си, каквото и да е, освен…
Енрике гордо вдигна капачето. Не беше по-голяма маслена буболечка, а три маслени буболечки! Три буболечки, чиито твърди крилца проблясваха в кафяво и сребърно, докато гадинките се катереха една върху друга… Лейди Алис се дръпна и изписка, а Илян скочи, разтревожен за нея. Лорд Доно се наведе любопитно напред и черните му вежди скокнаха нагоре.
Майлс усети как устата му провисва. Оглеждаше подаръка си като парализиран. Да, това наистина беше фамилният герб на Воркосиган, очертан с ярко сребърно върху трите миниатюрни отвратителни кафяви гръбчета. Сребърен, нежен като дантела кант обрамчваше закърнелите крилца в удивително точна имитация на украсата по маншетите на униформите, които носеха гвардейците му. Нюансът на фамилните цветове беше претворен до съвършенство. Известният герб се разпознаваше от пръв поглед. Най-вероятно се разпознаваше от пръв поглед от цели два метра. Сервирането и отсервирането замряха напълно, когато Пим, Янковски и Роик се струпаха зад Майлс да видят какво има в кутийката.
Лорд Доно погледна Майлс, после пак се втренчи в гадинките и предпазливо попита: