— Това… някакво оръжие ли е?
Енрике се засмя и ентусиазирано се впусна да обяснява, че това е само новият му модел маслени буболечки, като включи и напълно ненужната информация, че именно те са източникът на подобреното буболечешко масло, което било основна съставка на супата, салатения сос и пастета. Представата, която се въртеше в главата на Майлс, как Енрике седи приведен над микроскопа с тънка четчица в ръка, се разби на пух и прах, когато Енрике обясни, че изображенията не били нанесени, о, не, разбира се, че не, а генетично заложени и щели да се предават непроменени на всяко следващо поколение.
Пим погледна буболечките, премести поглед към ръкава на униформата, която носеше с такава гордост, после пак погледна отвратителната пародия върху гръбчетата на гадинките и хвърли на Майлс поглед, пълен със сърцераздирателно отчаяние, мълчалив вик, който Майлс разчете без затруднения като: „Моля ви, милорд, умолявам ви, може ли да го изведем навън и да го убием още сега?“
От другия край на масата се чу разтревоженият шепот на Карийн:
— Какво става? Той защо мълчи? Марк, иди да погледнеш…
Майлс се облегна назад и процеди през зъби с най-тихия глас, който можа да докара:
— Не е искал да ни обиди. — „Просто така се е получило. Знакът на баща ми, на дядо ми, на Дома ми, върху гърбовете на тези усърдно размножаващи се хлебарки…“
Пим му отвърна със замръзнала усмивка и поглед, от който изскачаха мълнии. Леля Алис седеше като вкаменена. Дъв Галени беше наклонил глава встрани, с присвити очи и леко разтворени устни, отразяващи бог знае какви размишления — не че Майлс би го попитал, дори да имаше шанс да получи отговор. При лорд Доно положението беше дори по-лошо — салфетката му беше напъхана наполовина в устата, лицето му беше зачервено, а ноздрите му потрепваха. Илян наблюдаваше ставащото с отсъстващо изражение, но и с някакво задоволство в очите и стомахът на Майлс се сви от лоши предчувствия. В този момент към групичката им се присъедини и Марк, наведе се над рамото на брат си и погледна. Лицето му пребледня и той хвърли силно разтревожен, кос поглед към Майлс. Ръката на Екатерин беше на устата й, а очите й бяха вперени в него, тъмни и големи.
От целокупната му, затаила дъх публика, имаше значение мнението само на един човек.
Това беше жената, чийто покоен, неоплакан съпруг беше склонен да изпада в… какви ли изблици на необуздан нрав? В какви ли пристъпи на ярост, насаме и на обществени места? Майлс преглътна многословното си мнение за Енрике, ескобарците, биоинженерството, откачените предприемачески идеи на брат си Марк и униформените воркосигански повръщащи буболечки, примигна, пое си дълбоко дъх и се усмихна.
— Благодаря, Енрике. Талантът ти е такъв, че направо не знам какво да кажа. Но сега може би ще е най-добре да прибереш момичетата. Нали не искаме да се… изморят. — Той затвори внимателно кутийката и я върна на ескобареца. През едно място от него, Екатерин издиша бавно. Веждите на лейди Алис се вдигнаха впечатлено и изненадано. Енрике се запъти щастлив към мястото си. Където продължи да обяснява и демонстрира воркосиганските си маслени буболечки на онези от гостите, които бяха пропуснали шоуто поради отдалечеността си от епицентъра му, включително граф и графиня Ворбретен, заемащи местата срещу него. Темата определено уби в зародиш всякакви разговори, като се изключи ненавременният изблик на смях, връхлетял Иван, но и него Мартя задуши с няколко остри думи.
Майлс осъзна, че храната вече не пристига с предишното си гладко темпо. Направи знак на все още сащисания Пим да се приближи и промърмори:
— Ще сервирате ли следващото блюдо, ако обичаш? — После добави шепнешком: — И първо го провери!
— Да, милорд. Разбрах. — прошепна Пим.
Следващото блюдо се оказа задушена езерна сьомга от окръг Воркосиган, без буболечешки сос, само с набързо нарязани парченца лимон. Добре. Майлс задиша малко по-леко.
Екатерин най-после събра кураж да поведе разговор с един от непосредствените си сътрапезници. Човек едва ли можеше да попита един офицер от ИмпСи как му е минал работният ден, така че тя се спря на една, според нея, по-обща и неангажираща увертюра:
— Комарците са рядко явление в Имперската служба — обърна се тя към Галени. — Семейството ви одобрява ли кариерата, която сте избрали?
Очите на Галени се разшириха едва доловимо, после се присвиха към Майлс, който със закъснение си даде сметка, че краткият инструктаж, който беше дал на Екатерин преди вечерята и който беше замислен да акцентира върху подходящите теми за разговор, не включваше факта, че повечето роднини на Галени бяха загинали в един или друг комарски бунт или в последствията от тях. А специфичните отношения между Дъв и Марк бяха тема, чието зачекване дори не беше започнал да обмисля. Тъкмо се чудеше трескаво как да внуши това на Дъв по телепатичен път, когато Галени отговори: