— Представянето на ремонта на огледалото като сватбен подарък се прие изключително добре от… Майлс, какво има в устата си онова животно?
Сащисаното питане на Майлс „Какво животно?“ получи отговор още преди да го е изрекъл на глас, във вид на лапички, топуркащи по излъскания под на трапезарията. Черно-бялото коте препускаше към масата, преследвано от изцяло черния представител на същото котило. Като за недорасло коте с пълна уста, то успя да издаде едно изненадващо силно и собственическо „мяу“, забуксува по широките дъбови дъски, после успя някак да се добере до безценния старинен килим, закачи си нокътчето и се преобърна през глава. Черният му съперник моментално скочи отгоре му, но не успя да му отнеме плячката. Две насекомоидни крачета мърдаха между ядно трепкащите бели мустачки, а едно закърняло крило в кафяво и сребърно потръпна предсмъртно и замря.
— Буболечицата! — изпищя ужасено Енрике и се хвърли върху черно-белия престъпник. — Пусни я, убиец такъв! — И измъкна надъвканата буболечка със съсипана ливрея от челюстите на смъртта. Черното коте се изпъна до крака му и замаха трескаво с лапка: „На мен, на мен, дай една и на мен!“
„Супер!“ — помисли си Майлс и се усмихна одобрително на котетата. „Значи повръщащите буболечки най-после си намериха майстора!“ Тъкмо съставяше план за бързо разгръщане на котешката охрана на замъка, когато умът му регистрира собствения си сигнал за тревога. Котето вече беше захапало буболечката, когато нахлу в трапезарията. Следователно…
— Доктор Боргос, откъде котката е намерила буболечката? — попита Майлс. — Мислех, че ги държите затворени долу. Всъщност — продължи той, като хвърли поглед към Марк — вие ми дадохте тържествено обещание за това.
— Ами… — измънка Енрике. Майлс не знаеше по каква верига подскачат мислите на ескобареца, но не пропусна трепването му. — Извинете ме. Трябва да проверя нещо в лабораторията. — Усмивката му никак не изглеждаше успокоителна. Той пусна котето на стола си и бързо излезе от трапезарията.
Марк изведнъж се разбърза.
— Май ще е по-добре да ида с него — каза той и също излезе.
Изпълнен с лоши предчувствия, Майлс остави салфетката си и тихо промърмори:
— Лельо Алис, Илян, бихте ли ме заместили за малко? — И се присъедини към парада, като спря само колкото да инструктира Пим да поднесе още вино. Много вино. Веднага.
Настигна Енрике и Марк на прага на бившето перално и настояща лаборатория точно навреме, за да чуе ужасения вик на ескобареца. Избута Марк и намръщен като градоносен облак завари Енрике коленичил до една от буболечешките къщи, която бе паднала на пода. Стъкленият й похлупак беше до нея. Една-единствена униформена воркосиганска буболечка с два липсващи крака от едната страна пълзеше нещастно в кръгове, но въпреки героичните си усилия не успяваше да се покатери по страничната стена.
— Какво е станало? — изсъска Майлс.
— Няма ги! — отвърна Енрике и запълзя по пода и занаднича под стелажите. — Тези проклети котки сигурно са преобърнали къщичката. Бях я извадил, за да избера буболечките за подаръка ви. Исках да са най-големите и най-хубавите. Беше си съвсем наред, когато излязох…
— Колко буболечки имаше в къщата?
— Всичките, цялата генетично подобрена група. Около двеста.
Майлс огледа лабораторията. Не се виждаше нито една униформена буболечка. После си помисли каква огромна, стара и скърцаща къща е всъщност замъкът Воркосиган. Пролуки в подовете, пролуки в стените, миниатюрни пролуки за достъп навсякъде — празнини под паркета, зад ламперията, горе в таванските стаи, вътре в старите, измазани с хоросан стени…
Буболечките работнички, беше казал Марк, просто се мотаели насам-натам, докато не умрат — и край на историята…
— Царицата още е тук, нали? И можеш да възстановиш генетичния си източник? — Майлс бавно тръгна покрай стените, вперил очи в пода. Нищо в кафяво и сребърно не попадна под напрегнатия му поглед.
Енрике само измуча.
Майлс подбра внимателно думите си:
— Каза, че цариците не можели да се движат.
— Зрелите царици не могат да се движат, така е — обясни Енрике, изправи се и поклати глава. — Незрелите царици обаче търчат като светкавица.
Майлс обмисли внимателно думите му — отне му една десета от секундата. Повръщащи буболечки в ливреите на Воркосиган. Повръщащи буболечки в ливреите на Воркосиган из целия Ворбар Султана.