В ИмпСи ги учеха на един номер — хващаш човек за яката, завърташ леко ръка и правиш едно нещо с кокалчетата си — ако я изпълниш правилно, хватката спираше както кръвообращението, така и дишането на жертвата. Майлс разсеяно и доволно отбеляза, че въпреки новото си цивилно поприще не е загубил това си умение. Дръпна потъмняващото лице на Енрике към себе си. В този момент Карийн се появи задъхана на прага.
— Боргос. Ще откриеш и отметнеш по списък всичките проклети повръщащи буболечки до последната, и особено царицата им, в срок до шест часа преди граф и графиня Воркосиган да влязат през входната врата утре следобед. Защото пет часа и петдесет и девет минути преди родителите ми да пристигнат, ще извикам човек от службата за борба с вредителите да се погрижи за тази твоя пасмина, което означава всички неприбрани гадинки, до последната, разбра ли? Никакви изключения, никаква милост.
— Не, не! — успя да изквичи Енрике, въпреки липсата на кислород. — Не бива да…
— Лорд Воркосиган! — долетя откъм вратата потресеният глас на Екатерин. Ефектът му до голяма степен наподобяваше на това да те уцелят из засада с лъч на зашеметител. Ръката на Майлс се разтвори и Енрике се изправи със залитане, като си поемаше жадно дъх и гъргореше.
— Ако питаш мен, спокойно можеше да продължиш, Майлс — студено каза Карийн и влезе в лабораторията, последвана от Екатерин. — Енрике, идиот такъв, как можа да споменеш Сферата пред родителите ми! Капка мозък ли нямаш?
— Познаваш го от достатъчно време, така че не знам защо въобще питаш — с натежал от смъртна заплаха глас се обади Марк.
— И как… — вбесеният й поглед се насочи към Марк, — как изобщо е разбрал за това… Марк?
Марк се сви.
— Марк не ми каза, че е тайна… помислих си, че звучи много романтично. Лорд Воркосиган, моля ви! Не викайте службата за борба с вредителите! Ще върна момичетата, обещавам! Ще намеря начин… — Очите на Енрике се напълниха със сълзи.
— Успокой се, Енрике! — каза Екатерин. — Сигурна съм… — Тя хвърли един недотам убеден поглед към Майлс и продължи: — Сигурна съм, че лорд Воркосиган няма да извика хора да убият бедните ти буболечици. Ще ги намериш.
— Времето ми е ограничено, за бога… — процеди през зъби Майлс. Никак не му беше трудно да си представи как утре следобед или най-късно утре вечер обяснява на току-що завърналите се у дома вицекрал и вицекралица на какво точно се дължат тихите повръщащи звуци откъм стените. Може би трябваше да прехвърли задачата по уведомяването им на Марк…
— Ако искаш, ще остана и ще ти помогна да ги намериш, Енрике — решително предложи услугите си Екатерин. И се намръщи на Майлс.
Усещането беше като от стрела в сърцето, направо ужас. Виж, това се казваше сценарий — Екатерин и Енрике лазят героично глава до глава по пода, за да спасят бедните буболечки от злобните закани на гадния лорд Воркосиган… Колкото и да му беше неприятно, Майлс превключи на заден ход.
— След вечеря — предложи той. — След вечеря всички дойдем тук и ще помогнем. — Точно така, ако някой щеше да пълзи по пода и да лови буболечки рамо до замо с Екатерин, това щеше да е той, дяволите го взели. — Гвардейците също ще се включат. — Представи си ентусиазма на Пим при оповестяването на тази задача и стомахът му се сви. — А сега най-добре да се върнем горе, поведем любезни разговори и така нататък — продължи Майлс. — С изключение на доктор Боргос, който ще бъде зает.
— Аз ще остана да му помогна — бодро предложи услугите си Марк.
— Какво? — викна Карийн. — И ще ме оставиш да се оправям съвсем сама с родителите си? И със сестрите си… има да ме бъзикат, докато съм жива…
Майлс раздразнено поклати глава.
— Защо въобще си водил Карийн в Сферата, Марк?
Марк го нагледа невярващо.
— А ти защо мислиш, че съм я водил?
— Е… да… но все трябва да си бил наясно, че не е, хм, не е, хм… редно за една млада бараярска дама да…
— Майлс, двуличник с двуличник! — възмутено го прекъсна Карийн. — Когато баба Нейсмит ни каза, че самият ти си бил там… няколко пъти…
— Онова беше по работа — оправда се Майлс. — Няма да повярваш какво количество от интергалактическия военен и индустриален шпионаж минава през Сферата. Да не мислиш, че Бетанската служба за сигурност не следи какво става там?
— О, така значи било? — иронично каза Марк. — И сигурно очакваш да повярваме, че нито веднъж не си изпробвал услугите им, докато си чакал някоя свръзка?
Майлс знаеше кога е настъпил моментът за стратегическо отстъпление, а този определено беше такъв.
— Мисля, че сега всички трябва да се върнем горе и да си доядем вечерята. В противен случай храната ще изстине и Мама Кости много ще ни се разсърди, задето сме й провалили приготовленията. Току-виж отишла да работи за леля Алис и тогава всички ще трябва да минем на готова храна.