Тази зловеща заплаха не убягна нито на Марк, нито на Карийн. Но кой всъщност беше внушил на готвачката му да изпробва рецептите с буболечешкото масло? Инициативата със сигурност не беше на Мама Кости. Цялата работа вонеше на конспирация.
Той издиша продължително и предложи ръката си на Екатерин. След миг колебание и загрижен поглед през рамо към Енрике тя го хвана под ръка и Майлс успя да ги изведе от лабораторията и да ги достави в трапезарията, без някой да се отклони по пътя.
— Наред ли е всичко долу, милорд? — попита притеснено Пим.
— По-късно ще говорим за това — отвърна Майлс със същата сила на гласа. — Поднесете следващото блюдо. И още вино.
— Да изчакаме ли доктор Боргос?
— Не. Той е зает с друго.
Пим се размърда неспокойно, но после се зае чинно със задълженията си. Леля Алис, благословено да е доброто й възпитание, не попита за подробности, а моментално насочи разговора към неутрални теми — нужно беше само да спомене за императорската сватба, за да отклони в безопасна посока мислите на повечето гости. Изключение навярно правеха мислите на Марк и комодор Куделка, които току си хвърляха по някой бдителен поглед. Майлс се зачуди дали не трябва да предупреди някак Ку, че един евентуален дуел с Марк може да се окаже изключително лоша идея, или дали такова едно предупреждение няма още повече да влоши нещата. Пим напълни чашата на Майлс преди той да има възможността да обясни, че прошепнатите му инструкции не се отнасят до самия него. Какво пък толкова. Известна… безчувственост не би му навредила, както все повече започваше да се убеждава.
Никак не беше сигурен, че Екатерин си прекарва добре — пак се беше умълчала и току хвърляше по някой поглед към овакантеното място на доктор Боргос. Засмя се само два пъти — и двата пъти на нещо, казано от лорд Доно. Бившата лейди Дона се беше превърнала в доста привлекателен мъж, осъзна Майлс след един по-подробен оглед. Остроумен, интересен, а и вероятен наследник на графска титла… и, като си помислиш, имаше едно ужасяващо по своята несправедливост предимство в креватните умения.
Гвардейците отсервираха чиниите от основното ястие — телешко филе на скара със спретната набързо гарнитура от печени чушки, придружено от силно червено вино. Появи се десертът — истински замразени скулптури от нещо с цвят на слонова кост и маслена текстура, украсени с великолепни захаросани плодове. Майлс улови Пим ръкава, докато гвардеецът минаваше покрай него, грижливо избягвайки погледа му, дръпна го към себе си и прикри устата си с ръка:
— Пим, това такова ли е, каквото си мисля?
— Нищо не можах да направя, милорд — оправда се шепнешком Пим. — Мама Кости рече, че или ще поднеса това, или ще се върна с празни ръце. Още фучи заради сосовете и каза, че иска да си поговори с вас след като гостите си тръгнат.
— Разбирам. Добре. Продължавай.
Взе лъжицата си и загреба смело. Гостите неуверено последваха примера му, с изключение на Екатерин, която огледа десерта си с изненада и очевидно задоволство, а после се наведе напред и се усмихна на Карийн, която й отвърна със същото, заедно с мистериозен, но триумфиращ знак за победа. И което беше още по-лошо, нещото направо се топеше в устата, разбуждайки всеки рецептор за наслада по езика и небцето на Майлс. Последва го сладкото и силно десертно вино със златист цвят, чийто ароматен букет експлодира завладяващо в синусите му, допълвайки съвършено вкуса на замразеното буболечешко нещо. Направо му идеше да заплаче. Вместо това се усмихна решително и отпи. Грижливо планираната му вечеря закуцука някак напред.
Темата за сватбата на Грегор и Лайза му даде възможност да разкаже един хубав, лек и забавен анекдот за това как бе поръчал и уредил транспорта на един сватбен подарък от хората в окръга му — скулптура в реални размери на яхнал кон партизанин, направена от кленова захар. Това най-после изтръгна бегла усмивка от Екатерин, този път в правилната посока. Зачака подходящ момент да насочи разговора към градинарска тема, която да я извади от унеса й — знаеше, че Екатерин може да заблести, ако само й подаде подходящата реплика. Със закъснение се сети, че можеше да натовари леля си Алис с тази задача, така че участието му да не бие толкова на очи, но пък в оригиналния му замисъл мястото й изобщо не беше там…
Мълчанието му беше продължило твърде дълго, както се оказа. Любезно нагърбвайки със своята квота за запълване на паузи в разговора, Илян се обърна към Екатерин: