— Чай? — запита тя и наля една чаша, без да изчака отговора.
— Да, може. — Марк с мъка се надигна и натрупа възглавниците зад гърба си, колкото да вземе чашата, без да я разлее. Чаят беше тъмен, силен и със сметана, точно както го обичаше, и след няколко глътки успя да отмие част от лепилото в устата му.
Графинята подозрително побутна празните туби от буболечешко масло, натрупани на шкафчето. Изглежда, ги броеше, ако се съдеше по примижаването й.
— Реших, че едва ли ще искаш да закусиш.
— Така е. Благодаря. — Въпреки че мъчителната болка в стомаха му беше започнала да заглъхва. От чая, колкото и да беше невероятно.
— И на брат ти не му е до закуска. Майлс, навярно подтикван от новооткритата си мания да се придържа към ворските традиции, е предпочел виното за свой анестетик. При това успешно, ако може да се вярва на Пим. За момента сме го оставили да се наслаждава на забележителния си махмурлук насаме и без излишни коментарии.
— Аа. — „Блазе му.“
— Е, все някога ще му се наложи да излезе от стаята си. Макар че според Арал това едва ли ще стане преди вечеря. — Графиня Воркосиган си наля чай, прибави сметана и я заразбърква бавно с лъжичката. — Лейди Алис беше много сърдита на Майлс, задето напуснал бойното поле преди всичките му гости да са си тръгнали. Според нея това било срамно опущение спрямо добрите маниери от негова страна.
— Голяма каша стана. — Каша, след която всички те, изглежда, щяха да оцелеят. За жалост. Марк отпи още една очистителна глътка. — Какво стана след като… след като семейство Куделка си тръгнаха? — Майлс се беше измъкнал рано, а Марк окончателно се беше паникьосал, когато комодорът изпусна нервите си дотам, че да нарече майката на графинята „онази проклета бетанска сводница“, а Карийн изхвърча през вратата с думите, че по-скоро би се прибрала пеша вкъщи, а защо не и до другия край на континента, отколкото да се качи в една кола с такива безнадеждно старомодни, прости и затънали в невежество бараярски диваци. Марк беше избягал в стаята си, въоръжен с лъжица и десетина туби буболечешко масло, и беше заключил вратата, а Лакомник и Ревльо бяха направили всичко по силите си да успокоят обтегнатите му до скъсване нерви.
Реверсия в състояние на стрес, без съмнение би го нарекла терапевтката му. Наполовина със себеомраза, наполовина с екзалтация, Марк беше отстъпил контрола над собственото си тяло другиму, но пък пуснатият да вилнее на воля Лакомник беше блокирал далеч по-опасния Друг. Не вещаеше нищо добро, когато Убиец станеше безименен. Марк беше успял да припадне преди да се пръсне, на косъм. Сега се чувстваше изхабен, а в главата му беше мъгливо и тихо като в гора след буря.
Графинята продължи:
— Двамата с Арал проведохме един изключително полезен откъм информационна стойност разговор с професор Вортис и съпругата му — виж, това е жена с глава на раменете. Ще ми се да се бяхме запознали по-рано. После те си тръгнаха, за да се погрижат за племенницата си, а ние проведохме още един разговор, този път с Алис и Саймън. — Тя бавно отпи от чая си. — Правилно ли съм разбрала, че тъмнокосата млада дама, която връхлетя отгоре ни снощи, е била потенциалната ми снаха?
— Вече не е, ако питаш мен — мрачно рече Марк.
— Мамка му. — Графинята се намръщи на чашата си. — Майлс не е споменавал и дума за нея в своите, мисля, че с право мога да ги нарека „сводки“, които ни пращаше на Сергияр. Ако знаех и половината от нещата, които ми каза професорката, сама щях да я спра.
— Не бях аз виновен, че избяга — побърза да обясни Марк. — Майлс сам оплеска всичко. — След миг призна неохотно: — Е, и Илян му помогна малко.
— Да. Саймън доста се притесни, когато Алис му каза как точно стоят нещата. Притесни се, че му е било казано за голямата тайна на Майлс, а той е забравил. Много съм сърдита на Майлс, задето го е поставил в такова положение. — В очите й проблясна опасна искрица.
Марк се интересуваше значително повече от собствените си проблеми, отколкото от тези на Майлс, така че предпазливо попита:
— Енрике, ъъ… намери ли вече изчезналата си царица?
— Още не. — Графинята се размърда на стола си и го погледна развеселено. — Поговорих си надълго и нашироко с доктор Боргос, след като Алис и Илян си тръгнаха. Той ми показа лабораторията. Дело на Карийн, доколкото разбрах. Обещах му да задържа изпълнението на смъртната присъда, която Майлс е издал над момичетата му, и той се поуспокои. Бих казала, че научната му хипотеза звучи съвсем разумно.
— О, той е гениален по отношение на нещата, които го интересуват. Просто интересите му са малко, хм, ограничени, това е.
Графинята сви рамене.