— През по-голямата част от живота си съм си имала работа с вманиачени мъже, така че Енрике няма да е първият.
— Значи… си се запознала вече с нашите маслени буболечки?
— Да.
Не изглеждаше впечатлена. „Нали е бетанка, нормално е.“ Нямаше да е лошо, ако Майлс беше наследил повече от качествата й.
— А, ъъ… и графът ли ги видя?
— Ами да, всъщност. Тази сутрин една се разхождаше по нощното ни шкафче.
Марк потръпна.
— И какво направихте?
— Захлупихме я с една чаша, така че татко й да си я прибере по-късно. За жалост, Арал не забеляза навреме другата, която проучваше обувката му. Нея я изхвърлихме без много шум. Не че беше останало много за изхвърляне.
След кратко, изтръпнало мълчание Марк обнадеждено попита:
— Не беше царицата, нали?
— Боя се, че не знам. На мен ми се стори долу-горе също толкова голяма като другата.
— Значи не е била царицата. Тя е значително по-едра.
Отново се възцари мълчание.
— В едно нещо Ку е прав — най-накрая рече графинята. — Наистина нося някаква отговорност за Карийн. И за теб. Напълно съзнавах многобройните възможности за избор, с които ще се сблъскате на Бета. Включително, и за щастие, възможността да се изберете един друг. — Тук се поколеба. — Двамата с Арал ще сме повече от доволни, ако Карийн Куделка ни стане снаха, в случай че се чудиш.
— И за миг но съм допускал обратното. Да не би да ме питаш дали намеренията ми са почтени?
— Вярвам в почтеността ти, без значение дали отговаря на най-строгата бараярска дефиниция, или се разпростира в по-широки граници — спокойно отвърна графинята.
Марк въздъхна.
— Аз обаче не мисля, че комодорът и мадам Куделка са склонни да ме посрещнат в семейството си със същата готовност.
— Ти си Воркосиган.
— Аз съм клонинг. Имитация. Евтина джаксъновска издънка. — „И луд на всичкото отгоре.“
— Дяволски скъпа джаксъновска издънка.
— Да — мрачно се съгласи Марк.
Тя поклати глава и усмивката й стана малко тъжна.
— Марк, наистина искам да ви помогна, на теб и Карийн, да постигнете целите си, без значение на какви пречки ще се натъкнете по пътя си. Но трябва все пак да имам някаква представа какви са целите ви.
„Внимавай много накъде ще насочиш тази жена.“ Спрямо пречките графинята беше като лазерно оръдие срещу мухи. Марк впери смутено поглед в дебелите си къси пръсти. Надеждата и верният й спътник, страхът, пак се размърдаха в сърцето му.
— Искам… онова, което иска Карийн. Докато бяхме на Бета, мислех, че зная какво е това. Откакто се върнахме, всичко се обърка.
— Културен шок?
— Не е само културният шок, макар че и той има своя дял. — Марк затърси отчаяно думи, с които да опише чувството си за целостта на Карийн. — Мисля… мисля, че на нея й трябва време. Време да бъде самата себе си, да бъде където е и която е. Без някой да я притиска или да я подплаши дотам, че да се хвърли слепешката в някоя роля, за сметка на всички други възможности, с които разполага. Ролята на съпруга е дяволски ограничаваща, поне тук, на Бараяр. Тя казва, че Бараяр искал да я затвори в кутия.
Графинята килна глава настрани, обмисляйки казаното.
— Карийн може да се окаже по-мъдра, отколкото сама предполага.
Марк се умълча, после продължи:
— От друга страна, може аз да съм бил тайният й порок, докато бяхме на Бета. А тук само я карам да се чувства засрамена. Може би й се иска просто да се махна от пътя й и да я оставя на мира.
Графинята вдигна вежди.
— Снощи не останах с такова впечатление. На Ку и Дру им се наложи буквално да й отварят пръстите един по един, така беше стиснала бравата на входната врата.
Марк се поободри малко.
— Хубаво.
— А как се отрази годината на Бета върху целите ти въобще? Тоест, като изключим плановете ти относно Карийн.
— Всъщност няма промяна — бавно отвърна той. — По-скоро ми се изясниха. Дойдоха на фокус. С известни модификации… Терапията ми помогна да постигна някои неща, които не вярвах, че някога ще мога да овладея. Което пък ме накара да вярвам, че и останалото не е чак толкова невъзможно.
Тя кимна одобрително.
— Училището… факултетът по икономика ми хареса. Доста знания и умения натрупах, да знаеш. Вече наистина разбирам какво правя, вместо само да се преструвам, че знам. — Той я погледна изпод вежди. — Не съм забравил Джаксън Хол. От известно време обимслям косвени прийоми, чрез които да пусна кепенците на онези касапи, тамошните клонингови лордове, проклети да са. Лили Дърона има някои идеи за удължараща живота терапия, които може да се окажат достойна конкуренция на техните клонингови мозъчни трансплантации. По-безопасни, почти толкова добри като резултат и по-евтини. Иска ми се да им отнема клиентите и да ги съсипя финансово, дори и да не мога да ги докосна с пръст в чисто физическия смисъл. Всичките си приходи хвърлям в „Дърона Груп“, финансирам изследванията и развойната им дейност. Ако върви така, в скоро време ще притежавам контролния пакет на компанията. — Той се усмихна криво. — А в същото време държа да ми останат достатъчно пари, така че никой да няма власт над мен. И вече имам идея как да се сдобия с тях, не за една нощ, а малко по малко и сигурно. Аз, ъъ… не бих имал нищо против да започна нов селскостопански бизнес тук, на Бараяр.