„Не искам да се връщам там. Моля те, не ме карай да се връщам там.“
„Къде съм, когато съм си вкъщи, в собствената си душа?“ Не тук, под все по-големата тежест на професорското милосърдие. Не и с Тиен, определено. Не и при собствения си баща. При… Майлс? Вярно, че с него беше преживяла мигове на изначален покой, кратки може би, но спокойни като дълбока вода. Имало беше и други моменти, когато й идваше да го цапардоса с тухла по главата. Кой беше истинският Майлс? Коя беше истинската Екатерин?
Отговорът се замержеля пред вътрешния й взор и я уплаши до смърт. Но тя и преди беше правила грешен избор. Доказала беше, че преценката й за отношенията между мъжете и жените не струва и пукната пара.
Впери поглед в комтаблото. Бележка. Ще напише нещо като обяснителна бележка и ще я прати заедно с работните планове.
„Те са достатъчно ясно послание сами по себе си, не мислиш ли?“
Натисна бутона за изпращане и бавно тръгна към горния етаж с намерението да дръпне завесите, да се просне облечена на леглото и да лежи, докато не стане време за вечеря.
Майлс се довлече в библиотеката, стиснал голяма чаша със слаб чай в леко потрепващата си ръка. Светлината в голямата стая все още бе твърде ярка, макар че навън вече се стъмваше. Може би щеше да е по-добре да се свре в някой ъгъл на гаража. Или в избата. Не винарската изба обаче — от тази мисъл го побиха тръпки. Но се беше отегчил до смърт да лежи в леглото си, завит презглава или не. Един ден там му стигаше.
Спря рязко и топлият чай се разплиска по ръката му. Баща му седеше пред осигуреното комтабло, а майка му — на широката инкрустирана маса, с няколко книги и разхвърляни листове пред себе си. Двамата го погледнаха едновременно и се усмихнаха за поздрав. Сигурно щеше да е грубо да им обърне гръб и да избяга.
— Добър вечер — смутолеви някак той, потътри се между двамата на път към любимия си стол и много бавно и предпазливо се отпусна в него.
— Добър вечер, Майлс — отговори майка му.
Баща му нагласи комтаблото на пауза и го огледа с любезен интерес.
— Как мина пътуването ви от Сергияр? — продължи Майлс след около минута мълчание.
— Без нито един инцидент, за щастие — каза майка му. — До самия му край.
— А — измънка Майлс. — Това… да. — И завря нос в чашата си.
Родителите му милостиво го оставиха на мира за следващите няколко минути, но върху каквото и да беше работил всеки от тях преди нахлуването му в библиотеката, то вече явно не беше в състояние да задържи вниманието им. Не че някой си тръгна обаче.
— Липсваше ни на закуска — каза най-накрая графинята. — И на обяд. И на вечеря.
— На закуска още повръщах — обясни Майлс. — Едва ли щях да бъда добра компания.
— И докладът на Пим намекваше за същото — обади се графът.
Графинята добави сурово:
— Приключи ли вече с това?
— Да. Не ми помогна. — Майлс се изгърби още повече и протегна крака напред. — Един провален живот с повръщане в добавка си е все същият провален живот.
— Хм — изхъмка разсъдливо графът, — макар че помага, ако държиш на уединението. Ако си достатъчно отблъскващ, хората проявяват естествената склонност да те отбягват.
Жена му му хвърли една лъчезарна усмивка.
— От опит ли говориш, любов моя?
— Естествено. — Очите му й се засмяха в отговор.
Последва нова порция тишина. Родителите му не вдигнаха лагера. Очевидно не беше достатъчно отблъскващ, заключи Майлс. Може би ако прибегнеше до някое и друго заплашително оригване…
Най-накрая подхвана:
— Майко… ти си жена…
Тя му отправи бодра, окуражителна бетанска усмивка.
— Да?
— Няма значение — въздъхна той. И отново се прегърби.
Графът потри устни и го изгледа замислено.
— Имаш ли някаква работа? Злодеи за имперска ревизия или нещо друго?
— За момента не — отвърна Майлс и след кратко размишление добави: — За техен късмет.
— Хм. — Графът се пребори не много успешно с усмивката си. — Това прозвуча почти мъдро. — Поколеба се. — Леля ти Алис ни разказа в подробности как е протекла вечерята. Не ни спести и коментара си. Много държеше да ти предам, че се надява — Майлс направо чуваше нетърпящата възражение интонация на леля си, пресътворена доста успешно от графа — повече никога да не напускаш бойното поле на друго изгубено сражение по начина, по който дезертира снощи.