А, да. Родителите му бе трябвало да почистят след него.
— Само че нямаше надежда да ме застрелят в трапезарията, ако бях останал с ариергарда.
Баща му вдигна високо вежда.
— И така да избегнеш неминуемия военен съд?
— Тъй съвестта прави всинца ни страхливци1 — цитира напевно Майлс.
— Напълно те разбирам — каза графинята. — Гледката как една хубава жена бяга с писъци, или поне с ругатни, след като си й предложил женитба, определено ме притеснява. Макар че, според леля ти Алис, ти май не си оставил друг избор на младата дама. Не знам какво друго би могла да направи. Освен да те смачка като буболечка, предполагам.
При думата „буболечка“ Майлс потръпна.
— Точно колко несполучлив… — започна графинята.
— Беше подходът ми ли? Достатъчно несполучлив, както личи по резултата.
— Всъщност се канех да попитам точно колко несполучлив е бил предишният брак на мадам Ворсоасон?
Майлс сви рамене.
— Станах свидетел само на края му. Но от болезнените й реакции при всеки опит за близост съдя, че покойният Тиен Ворсоасон е бил от онези умели паразити, съжителството с които кара партньорите им да се чешат по главите и да се питат: „Луд ли съм? Аз ли съм луд?“. — Екатерин нямаше да изпитва подобни съмнения, ако се омъжеше за него, ха.
— Ааа — проточи майка му с тон, от който личеше, че й е просветнало. — Един от онези. Да. Знам ги. Типаж, който не е запазен само за мъжете, между другото. Може да минат години, докато изплуваш от душевния хаос, който оставят след себе си.
— Аз не разполагам с години — възрази Майлс. — Никога не съм разполагал с години. — Стисна здраво устни при сянката на болка в очите на баща му. Е, в крайна сметка никой не знаеше колко се очаква да продължи вторият живот на Майлс. Може пък биологичният му часовник да бе зацъкал отначало след криосъживяването. Майлс се сгърби още повече. — Най-гадното в цялата история е, че изобщо не го бях замислил така. Бях прекалил с виното, паникьосах се, когато Саймън… Въобще не смятах да се нахвърля на Екатерин из засада по този начин. Беше само приятелски огън…
След кратка пауза продължи:
— Разбирате ли, бях си съставил страхотен план. Мислех, че ще постигна всичко с един-единствен брилянтен удар. Тя е страшно запалена по градини, а съпругът й я остави на практика без пукната пара. И аз реших, че мога да й дам начална скорост в кариерата, за която мечтае, да й осигуря известен финансов комфорт, а на себе си да осигуря претекст да я виждам почти всеки ден, плюс известна преднина пред конкуренцията. Налагаше ми се направо да газя през господата, виснали с изплезени езици в гостната на Вортис, всеки път, когато се отбивах там…
— С цел да чучнеш до нея с изплезен език в гостната й, доколкото разбирам? — сладко-сладко се осведоми майка му.
— Не! — отрече засегнат Майлс. — С цел да уточним подробности във връзка с парка, който я бях наел да проектира за терена в съседство.
— Значи за това е онзи кратер — каза баща му. — В тъмното ми се стори, че някой се е опитал да ни взриви и не е улучил. Даже се зачудих защо никой не ни е уведомил.
— Не е кратер. А градина под нивото на улицата. Просто още няма… още не са засадени растенията.
— Релефът на парка е много хубав, Майлс — успокои го майка му. — Днес следобед излязох да го разгледам. Поточето наистина е много симпатично. Напомня ми за планините.
— Такава беше идеята — каза Майлс, като навъсено пренебрегна промърморения коментар на баща си, който гласеше: „…след сетаганданска бомбена атака над партизанска позиция…“
В следващия миг се изпъна като струна, обзет от внезапен ужас. „Нямало растения ли!?“
— О, Боже! Така и не излязох да видя скелита! Лорд Доно се появи с Иван… леля Алис каза ли ви за лорд Доно?… и аз се разсеях, после стана време за вечеря, а след това така и нямах възможност да… Някой полял ли е… О, мамка му, нищо чудно, че беше толкова ядосана. Да сбъркам така, при това два пъти!… — Той се срина обратно в локвичката си от отчаяние.
— Чакай да видим дали съм разбрала правилно — бавно каза графинята, като го изучаваше безизразно. — Хвърлил си око на тази бедна вдовица, която се бори да стъпи на крака за пръв път в живота си, и си размахал пред носа й златна възможност за бъдеща кариера, само за да я привържеш към себе си и да й отрежеш пътя към други романтични оферти.
Тази формулировка на постъпките му определено не звучеше добре.
— Не… не само — задавено обясни Майлс. — Опитах се да й помогна. Не си и представях, че може да напусне — градината означаваше всичко за нея.
Графинята го изгледа с ужасяващо замислено изражение, същото, което се настаняваше на лицето й, когато си допуснал грешката да привлечеш пълното й, нераздвоено внимание.