На никой не му пукаше особено за Марк. Пукнатините и крехките участъци в спечелената му с толкова труд идентичност бяха невидими за всички тях. Склонни бяха да го товарят с невъзможни отговорности и изисквания, сякаш беше, ами, Майлс например, и приемаха, че никога няма да се пречупи…
— Родителите ми ми забраниха да се обаждам на когото и да било в Дом Воркосиган, да ходя там и въобще… — обясни задавено Карийн. — Дори настояха да им обещая тържествено, иначе въобще нямаше да ме пуснат да изляза от къщи. На всичкото отгоре ми пратиха и копой. — Тя кимна отривисто към Мартя, чиято нацупена физиономия не отстъпваше много на сестрината й.
— Не беше моя идеята да ти ставам бодигард — възрази Мартя. — Някой да ме попита случайно? Не.
— Татко и мама — особено татко — се държат, сякаш още живеем в периода на Изолацията. Направо са се побъркали. Все ти повтарят, че трябва да пораснеш, а когато наистина пораснеш, се опитват да те спрат. Да те смалят. Все едно им се иска да ме криозамразят до края на живота ми. Или да ме набутат обратно в репликатора и да го заключат. — Карийн прехапа устни. — Само че аз вече не се събирам там, благодаря.
— Е — подхвана Екатерин с нотка на развеселено съпричастие, — поне ще си на сигурно място. Мога да разбера какво изкушение е това за родителите ти.
— Ти сама си влошаваш положението, между другото — обърна се Мартя към Карийн с тон на сестринска критика. — Ако не се беше държала като някоя умопобъркана, дето са я заключили на тавана, нашите нямаше да се вържат толкова, бас държа.
Карийн й се озъби.
— Това е вярно и в двете посоки — спокойно рече Екатерин. — Няма по-сигурен начин да накараш някого да се държи като дете, от този да го третираш като такова. Наистина е влудяващо. Много време ми трябваше, докато измисля как да спра да падам в този капан.
— Да, точно така — настървено потвърди Карийн. — Разбираш за какво говоря! А ти как ги накара да спрат?
— Не можеш да ги накараш — които и да се тези „те“ в конкретния случай — да направят каквото и да било — бавно каза Екатерин. — Зрелостта не е награда, която ти дават, защото си бил добро дете. Може да минат… години в опити да получиш полагащото ти се уважение, сякаш е някакъв вид увеличение на заплата или по-висок пост. Само ако се справяш достатъчно добре, само ако си достатъчно послушен. Не. Трябва просто да… да си го вземеш. Да си го дадеш на себе си, предполагам. Казваш: „Съжалявам, че мислите така“ и си тръгваш. Но това никак не е лесно. — Екатерин вдигна поглед от скута си, където ръцете й триеха разсеяно полепналата пръст, и си спомни да се усмихне. Карийн усети хладни тръпки да полазват по гърба й. У Екатерин имаше и друго освен сдържаността, нещо, което на моменти всяваше респект у околните. В тази жена имаше неизмерими дълбочини, надолу и надолу, като кладенец до центъра на планетата. Бас държеше, че дори и Майлс не може да я върти както иска на пръста си.
„Колко трудно е да си тръгнеш?“
— Сякаш само ей толкова ги дели — тя вдигна палец и показалец, раздалечени на милиметри един от друг — от това да ме накарат да избирам между семейството и любимия. И това ме плаши, и ме вбесява. Защо да нямам и двете? Ще е твърде голям късмет ли, или какво? Дори да оставим настрани каква ужасна вина ще струпа това върху бедния Марк — той знае колко много означава семейството ми за мен. Самият той не е имал семейство и представата му до голяма степен е идеализирана, но все пак…
Пръстите й затропаха нестройно по градинската маса.
— Всичко в крайна сметка опира до парите, трижди проклети да са. Ако наистина бях зрял човек, щях да си имам свои собствени доходи. Тогава щях да мога да си тръгна, когато пожелая, а те щяха да знаят, че мога, и нямаше да са така неотстъпчиви. А сега си мислят, че ме държат на каишка.
— Да — тихо рече Екатерин. — Парите. Те са един съвсем реален фактор.
— Мама ме обвини, че мисля само от днес за утре, но не е така! Проектът с маслените буболечки — то си е като училище. Краткотрайно забавяне със страхотна перспектива в по-далечен план. Прегледах подробно анализа, който направиха Марк и Ципис. Не става въпрос за бързо забогатяване. А за голямо забогатяване. Мама и татко си нямат и представа за какво богатство става въпрос. Мислят си, че през цялото време само съм се задявала с Марк, а аз си скъсвах задника от работа и знам съвсем точно защо. А междувременно си заработих повече от една месечна заплата под формата на акции, заровени в мазето на Дом Воркосиган, а дори не знам какво става там! — Така силно стискаше ръба на масата, че пръстите й бяха побелели, не й стигаше и дъх, така че се наложи да млъкне за малко.