— Значи не си се чувала и с доктор Боргос, така ли? — обърна се Мартя към Екатерин.
— Ами… не.
— Направо ми дожаля за него. Така настоятелно се опитваше да се хареса на всички. Надявам се, че Майлс не е наредил да убият всичките му буболечки.
— Заплахите на Майлс не касаеха всичките му буболечки — отбеляза Карийн. — Само бегълките. Ако питаш мен, ще ми се Майлс наистина да го беше удушил. Жалко, че го спря, Екатерин.
— Аз ли!? — Устните на Екатерин се изкривиха в замислена гримаса.
— Какво толкова? — сопна се Мартя на сестра си. — Човекът само разкри на всеослушание, че си доказано хетеросексуална. Знаеш ли, ти наистина си изигра лошо картите, предвид опита, който би трябвало да си понатрупала на Бета. Ако беше използвала последните няколко седмици да пускаш по някой и друг подходящ намек пред мамя и татко, като нищо можеха сега да ти благодарят на колене, задето се мотаеш около Марк. Макар че лично мен вкусът ти към мъжете наистина ме удивлява.
„Онова, което Мартя не знае за натрупания ми бетански опит — твърдо реши Карийн, — няма да ми навреди.“
— Или пък наистина щяха да ме заключат на тавана.
Мартя махна пренебрежително с ръка по повод на последното предположение.
— Доктор Боргос и без това си беше достатъчно изтормозен. Никак не е честно да затвориш един нормален човек в компанията на Клечун и Масчо и да очакваш, че ще се справи.
— Клечун и Масчо? — попита Екатерин.
Карийн, която и преди беше чувала шегата, я удостои с мълчаливата гримаса, която заслужаваше.
— Разправяха го като виц преди време — каза Мартя. — На мен ми го каза Иван. — Екатерин продължаваше да я гледа неразбиращо, така че тя добави с неохота: — Нали се сещаш — Крачун и Малчо, тънкият и дебелият.
— Оо. — Екатерин не се засмя, макар че се поусмихна за миг. Имаше вид сякаш смила играта на думи и не е сигурна дали остатъчният вкус й харесва.
— И според теб Енрике е нормален? — обърна се Карийн към сестра си.
— Е… поне внася разнообразие сред представителите на породата „лейтенант лорд Ворбожидарзажените“, които срещаш на всяка крачка във Ворбар Султана. Не те натиква в някой ъгъл и не ти проглушава ушите с брътвежите си за военна история и оръжейни новости. Вместо това те натиква в някой ъгъл и ти проглушава ушите с биология. Кой знае? Може пък в него има хляб за съпруг.
— Да бе, стига жена му да няма нищо против да се маскира като маслена буболечка, за да го примами в леглото — язвително рече Карийн. Вдигна по два пръста като антенки до главата си и се наведе да мушне с тях Мартя.
Мартя се изкиска, но все пак каза:
— Според мен на него му трябва о̀правна жена, така че той спокойно да си работи по четиринайсет часа на ден в лабораторията.
Карийн изсумтя.
— Която и да е тази нещастница, най-добре ще е веднага да вземе юздите в свои ръце. Вярно, че Енрике ражда биотехнологични идеи със същата скорост, с която нашата котка ражда котенца, но е също толкова вярно, че каквото и да спечели от тях, ще го изгуби за нула време.
— Прекалено доверчив? Мислиш, че хората ще се възползват от него?
— Не, просто е прекалено отнесен. Макар че, в крайна сметка, резултатът е съшият.
Екатерин въздъхна, вперила поглед някъде в далечината.
— Ще ми се да можех да работя поне четири часа, без някой да ме прекъсва.
— Ооо — проточи Мартя. — Ти си друго нещо. Ти си от хората, които измислят най-невероятни неща от едното нищо. — Тя огледа преценяващо малката градинка. — Губиш си времето с тези дреболии. Просто си родена за изследователска и развойна дейност.
Екатерин се усмихна криво.
— Да не казваш случайно, че имам нужда не от съпруг, а от съпруга? Е, ако не друго, това поне е малко по-различно от настоятелните намеци на снаха ми.
— Пробвай на колонията Бета — посъветва я Карийн и въздъхна носталгично.
За известно време разговорът се отклони в тази неангажираща посока. Приглушеният градски шум долиташе над стените и покрай къщите, а косите слънчеви лъчи лазеха бавно по пътя си и не след дълго масата потъна в хладната привечерна сянка.
— Онези буболечки наистина са крайно отвратителни — каза Мартя след малко. — Никой нормален човек няма да ги купи.
При това обезкуражително наблюдение, което не чуваше за пръв път, Карийн изви гръб като настъпана котка. Буболечките работеха. Маслото им беше най-съвършената храна, измислена досега от науката. Все някъде трябваше да има пазар за него. Но хората бяха толкова предубедени…
Мартя изви устни в лека усмивка и добави:
— Макар че кафявото и сребърното бяха направо разкошни. Помислих, че Пим ще припадне от ужас.
— Ако знаех какво е намислил Енрике — скръбно рече Карийн, — можех да го спра. Непрекъснато говореше за изненадата си, но аз не му обърнах достатъчно внимание — не знаех, че може да направи такова нещо с буболечките.