— Аз обаче можех да се досетя, ако се бях замислила — каза Екатерин. — Нали прегледах дисертацията му. Номерът е в подбора на микробите. — Мартя вдигна въпросително вежди и Екатерин обясни: — Именно подборът на създадени чрез биоинженерство микроорганизми в стомаха на буболечките върши истинската работа по разлагането на приетата храна на съставните й елементи и превръщането й във, ами, в каквото там избере проектантът. Енрике има десетки идеи за бъдещи нехранителни продукти, включително и широко приложение в радиационното прочистване на околната среда, което би могло да заинтересува доста хора… Както и да е, поддържането на микробната флора в равновесие — в хармония, както го нарича Енрике — е най-деликатната част. Буболечките са просто самовъзпроизвеждащ се мобилен хардуер, който е носител на микробния подбор. Формата им е произволна. Енрике просто е взел най-ефикасните функционални елементи от десетина вида насекоми, без въобще да се замисля за естетическия им вид.
— Типично. — Карийн много бавно изправи гръб. — Екатерин… ти обаче разбираш от естетика.
Екатерин махна с ръка.
— В известен смисъл може да се каже.
— Напротив, разбираш, и още как. Косата ти винаги е в ред. Дрехите ти винаги изглеждат по-добре от тези на всички останали, а едва ли харчиш повече пари за тях.
Екатерин поклати глава в мрачно съгласие.
— Притежаваш онова, което лейди Алис нарича „безпогрешен вкус“ — продължи Карийн, все по-въодушевено. — Тоест, погледни само тази градина. Марк, Марк разбира от пари и сделки. Майлс е експерт по стратегия и тактика, и по това как да прилъже хората да направят онова, което иска. Е, може би не винаги… — Устните на Екатерин се свиха, когато Карийн спомена името му, така че тя побърза да продължи: — Още не съм решила от какво разбирам аз. Ти… ти разбираш от красота. За което искрено ти завиждам.
Екатерин, изглежда, се трогна.
— Благодаря ти, Карийн. Но наистина не е кой знае…
Карийн размаха възмутено ръце.
— Не, слушай, това е важно. Мислиш ли, че ще можеш да направиш хубава маслена буболечка? Или по-скоро, да направиш маслените буболечки хубави?
— Не съм генетик…
— Нямам предвид тази част. А дали можеш да внесеш промени в дизайна им, така че хората да не получават напъни за повръщане като ги видят. И които Енрике да приложи върху буболечките.
Екатерин свъси вежди и очите й се втренчиха съсредоточено в нищото.
— Ами… явно е възможно да се промени цветът на буболечките и да се добавят разни елементи върху гръбчетата им. И това явно е нещо сравнително просто, ако съдим по скоростта, с която Енрике произведе… ъъ… воркосиганските буболечки. Трябва да се пазим от фундаментални структурни промени в коремчетата, долната челюст и така нататък, но двете двойки крила и сега нямат някакви съществени функции. Предполагам, че тях бихме могли да променим, както си поискаме.
— Да? Продължавай.
— Колкото до цветовете… добре би било да се потърсят естествени цветове, от природата. Птици, животни, цветя… огън.
— Идва ли ти нещо наум?
— Идват ми наум поне десетина неща. — Тя кривна устни нагоре. — Изглежда твърде лесно. Кажи-речи всяка промяна ще доведе до подобрение.
— Не каква да е промяна. Трябва ни нещо великолепно.
— Великолепна маслена буболечка. — Устните й се извиха доволно, а в очите й за пръв път тази вечер просветна непресторена бодрост. — Виж, това се казва предизвикателство.
— О, би ли се заела с това, би ли могла? Ще го направиш ли? Моля те? Аз съм акционер и имам също толкова право да те наема, колкото Марк или Енрике. На теория поне.
— За бога, Карийн, не е необходимо да ми плащаш…
— Никога — пламенно рече Карийн, — абсолютно никога не казвай на хората, че не е необходимо да ти плащат. Защото ценят само онова, за което са платили. Дай им нещо безплатно и вече решават, че им се полага по право. Вдигай цената си толкова, колкото позволява пазарът. — Поколеба се и добави притеснено: — Все пак ще приемеш да ти платим в акции, нали? Мама Кости се съгласи за консултациите по вкусовите подобрения, които направи за нас.
— Трябва да отбележа, че сладоледът беше страхотен — призна Мартя. — А и пастетът не беше лош. Разковничето беше в чесъна, ако питате мен. Стига да не се замисляш откъде е дошло нещото.
— И какво, да не би някога да се замисляш откъде идват обикновеното масло и сладоледът? И месото, и кървавицата, и…
— Мога да ти гарантирам, че телешкото филе, което ядохме, е било стопроцентов ват-продукт. Леля Корделия не би позволила да се сервира нещо друго.