Карийн махна раздразнено с ръка и попита:
— Колко време мислиш, че ще ти трябва, Екатерин?
— Не знам… ден-два предполагам, поне за предварителния проект. Но със сигурност ще трябва да говорим с Енрике и Марк.
— Аз не мога да ида в Дом Воркосиган — въздъхна Карийн. — Но дали не може да се срещнем тук?
Екатерин погледна Мартя, после пак Карийн.
— Не ми се иска да подливам вода на родителите ти, нито да дайствам зад гърба им. Но това си е съвсем законен бизнес. Може да се срещнем тук, ако получиш разрешението им.
— Може би — каза Карийн. — Може би. Ако им дам още някой ден да се поуспокоят… В краен случай ти можеш да се срещнеш с Марк и Енрике сама. Но ми се ще и аз да присъствам, ако намеря начин. Знам, че ще мога да ги убедя, стига само да имам възможност. — Протегна ръка към Екатерин. — Решено?
Екатерин избърса развеселено засъхналата пръст от дланта си в полата, наведе се през масата и стисна ръката на Карийн.
— Решено.
Мартя възрази:
— Знаеш, че мама и татко ще ме вържат за полата ти, ако заподозрат, че и Марк ще е тук.
— Значи ще трябва да ги убедиш, че присъствието ти не е наложително. И без това си истинска досада, както добре ти е известно.
Мартя й се изплези, но все пак сви рамене в знак на неохотно съгласие.
През отворения прозорец на кухнята долетяха гласове и стъпки. Карийн вдигна глава — може би вуйната и вуйчото на Екатерин се връщаха. И ако някой от тях бе говорил с Майлс или леля Корделия, или… Но за нейна изненада през вратата влетя Ники, последван с по-спокойна стъпка от гвардеец Пим, издокаран в пълната фамилна униформа, спретнат и лъскав като за графска инспекция. Пим тъкмо казваше:
— …за това не знам, Ники. Но се чувствай поканен да идваш когато поискаш в апартамента ни и да си играеш със сина ми Артур. Всъщност снощи той пита за теб.
— Мамо, мамо! — Ники изприпка до градинската маса. — Виж, Пим е дошъл!
Изражението на Екатерин се изпразни от съдържание, сякаш кепенци се бяха захлопнали пред лицето й, и тя вдигна предпазливо поглед към новодошлия и каза с неутрален тон:
— Здравейте, гвардеец. — После се обърна към сина си. — Благодаря ти, Ники. Сега се прибери в къщата.
Ники си тръгна, като на няколко пъти погледна обидено назад. Екатерин зачака.
Пим се изкашля, усмихна й се стеснително и вдигна ръка към челото си в подобие на военен поздрав.
— Добър вечер, мадам Ворсоасон. Надявам се, че ви заварвам в добро здраве. — Очите му се плъзнаха към сестрите Куделка и той ги удостои с любезно, макар и нелишено от любопитство кимване. — Здравейте, госпожице Мартя, госпожице Карийн. Аз… не очаквах да ви заваря тук. — Имаше вид сякаш трескаво прехвърля в главата си възможни редакции на някаква репетирана реч.
Карийн не по-малко трескаво се зачуди дали би могла да се престори, че забраната да разговаря с когото и да било от Дом Воркосиган се отнася само за членовете на семейството, а не и за гвардейците. Усмихна се с копнеж на Пим. Може би той би могъл да говори с нея. Родителите й не можеха да наложат параноичните си забрани на други хора, нали така? Но след кратката пауза Пим само поклати глава и насочи вниманието си към Екатерин.
Извади от туниката си някакъв дебел плик. Плътната кремава хартия носеше печат с герба на Воркосиган — съвсем същия, като онзи върху гръбчетата на маслените буболечки, — а писмото беше адресирано на ръка с четлив, едър почерк, само с две думи: „Мадам Ворсоасон“.
— Мадам. Лорд Воркосиган ме прати да ви предам това лично. Каза да ви кажа, че съжалява, задето се е забавил толкова. Заради канализацията е, да знаете. Е, милорд това не го каза, но си беше голямо премеждие и наистина забави нещата като цяло. — Той огледа тревожно лицето й, търсейки някакъв отклик на казаното.
Екатерин взе подадения й плик и се втренчи в него, сякаш имаше вероятност да съдържа експлозив.
Пим отстъпи крачка назад и сведе глава в официален поклон. После, след като никой не каза нищо, повторно отдаде чест и каза:
— Не исках да се натрапвам, мадам. Моля да ме извините. Ще тръгвам вече. Благодаря ви. — И се обърна кръгом към вратата.
— Пим! — Името му, откъснало се от устните на Карийн, прозвуча почти като писък. Пим се закова на място и направи обратен кръгом. — Да не си посмял да се измъкваш така! Какво става там?
— Не престъпваш ли обещанието си? — попита любопитно ухилена Мартя.
— Добре де! Добре! Ти го попитай тогава!
— Оо, аман. — Мартя се предаде с въздишка и се обърна към Пим. — Та кажи, Пим, какво е станало с канализацията?