— Не ми пука за канализацията! — извика Карийн. — Искам да знам какво става с Марк! И с акциите ми.
— Е и? Мама и татко казаха, че не ти е разрешено да говориш с никого от Дом Воркосиган, така че нямаш късмет. Аз искам да знам за канализацията.
Веждите на Пим хвръкнаха нагоре, докато осмисляше казаното, а в очите му проблясна весело пламъче. Гласът му обаче беше пропит с благочестива невинност:
— Страшно съжалявам да чуя това, госпожице Карийн. Надявам се комодорът скоро да преосмисли нещата и да вдигне карантината от Дом Воркосиган. Така, милорд ми заръча да не се размотавам много-много и да не притеснявам мадам Ворсоасон с разни несръчни опити да оправя нещата, нито да й досаждам с предложения да изчакам за отговор, нито да я ядосвам, като й вися на главата, докато чете писмото. Кажи-речи точно така го каза. Не ми е нареждал обаче да не разговарям с вас, млади дами, понеже не очакваше, че ще ви заваря тук.
— Аа — проточи Мартя с тон, който, поне според Карийн, прокапваше от злобничко задоволство. — Значи ти можеш да говориш с мен и Карийн, но не и с Екатерин. А Карийн може да говори с Екатерин и мен…
— Не че умирам да говоря с тебе — промърмори Карийн.
— …но не и с теб. Това значи, че аз съм единственият човек тук, който може да говори с всички. Колко… хубаво. Та да се върнем, ако обичаш, на канализацията, драги ми Пим. Не ми казвай, че тръбите пак са се запушили.
Екатерин пъхна писмото в джоба на болерото си, облегна лакът на страничната облегалка на стола, подпря брадичка на дланта си и се заслуша в разговора, свъсила вежди.
Пим кимна.
— Боя се, че стана точно това, госпожице Мартя. Късно снощи доктор Боргос — устните на Пим се свиха неодобрително при името на ескобареца — толкова бързал да възобнови издирването на липсващата царица, че взел двудневния добив буболечешко масло — около четиридесет или петдесет килограма, както изчислихме по-късно, — което започвало да прелива от къщите им поради факта, че госпожица Карийн не била на разположение, за да се погрижи както трябва за него, и го изхвърлил цялото в канала на лабораторията. Където то попаднало в определена химическа среда, която станала причина то да се… отложи. Като мек пластилин. И да запуши напълно главната тръба, което, при повече от петдесет души в къщата — целият антураж на вицекраля и вицекралицата пристигна вчера, плюс колегите ми гвардейци и семействата им — доведе до една доста тежка и крайно неприятна криза.
Мартя прояви лошия вкус да се изхили. Пим продължи да изглежда като превзета стара мома.
— Лорд ревизор Воркосиган — продължи гвардеецът, като хвърли скришом поглед към Екатерин — обладавайки богат военен опит с канализациите, както лично ни информира, откликна незабавно, и, въпреки жалостивите молби на майка си, свика и поведе грижливо подбрана бойна команда към мазето, за да се пребори с проблема. Командата бяхме аз и гвардеец Роик, между другото.
— Твоята смелост и, ъъ, комунални умения ме удивляват — пропя Мартя, като го гледаше с нарастващо уважение.
Пим скромно сви рамене.
— Необходимостта да газиш до колене в буболечешко масло, тоалетна хартия и, ъъ, всички останали неща, които отиват в канализацията, едва ли може да бъде отказана с чест, особено когато те води човек, на когото се налага да гази, хм, доста над коленете. По причина, че милорд знаеше съвсем точно какво прави, се справихме доста бързо всъщност, за което получихме множество похвали от членовете на домакинството. Но ме изпратиха да донеса писмото на мадам Ворсоасон по-късно от предвиденото, по причина, че тази сутрин всички се успахме.
— Какво стана с доктор Боргос? — попита Мартя, при което Карийн заскърца със зъби, стисна юмруци и ядно подскочи на стола си.
— След като предложението ми да го вържем надолу с главата на тавана на мазето, докато, хм, течното ниво се покачва, бе най-несправедливо отхвърлено, графинята си поговори с него за това какво може и какво не може да се изхвърля в канализацията. — Пим въздъхна дълбоко. — Милейди е твърде добра.
Разказът очевидно бе стигнал най-после до края си, така че Карийн сръга Мартя в ребрата и изсъска:
— Питай го как е Марк.
Проточи се кратко мълчание. Пим чакаше търпеливо преводача си, а Карийн си мислеше, че само някой с неразбираемото чувство за хумор на Пим би могъл да работи за Майлс, без психическото му здраве да пострада, Накрая Мартя се предаде и троснато попита:
— Е, как е онзи, дебелият?
— Лорд Марк — отвърна Пим с леко натъртване, — на косъм спасил се от сериозни здравословни проблеми след опит да погълне… — устата му застина отворена, докато той трескаво търсеше начин да промени посоката посред изречението, — макар и видимо разстроен от злощастното развитие на събитията по-предната вечер, беше изпратен да помага на доктор Боргос в лова на буболечки.