Карийн без проблеми разчете какво се крие зад това „видимо разстроен“. „Лакомник се е измъкнал. А навярно и Ревльо.“ О, мамка му, а Марк се беше справял толкова добре с потискането на Черната банда…
Пим продължи:
— Мисля, че ще говоря от името на цялото семейство Воркосиган, ако кажа, че всички се надяваме госпожица Карийн да се върне колкото се може по-скоро и да възстанови реда. Поради липса на информация за събитията в семейството на комодора, лорд Марк не беше сигурен как да процедира, но това скоро ще се промени. — Единият му клепач потрепна в намек за намигване по посока на Карийн. А, да, Пим беше служил навремето в ИмпСи и се гордееше с този факт от биографията си — за него не беше тайна как да мисли в две посоки едновременно. Да се хвърли на земята и да гушне ботушите му с писъци: „Помощ, помош! Кажи на леля Корделия, че побърканите ми родители ме държат затворена!“ би било напълно излишно, със задоволство осъзна тя. Разузнавателната информация за вражеските планове беше попаднала в добри ръце.
— Освен това — добави Пим със същия любезен тон — тубите с буболечешко масло, натрупани в коридора на сутерена, вече създават проблеми. Вчера се сринали върху една от прислужничките. Младата дама беше дълбоко разстроена.
Дори и мълчаливо слушащата Екатерин ококори очи при така обрисуваната картина. Мартя се изхили без стеснение. Карийн успя да потисне ръмженето си.
Мартя хвърли кос поглед към Екатерин и добави смело:
— А кльощавият как е?
Пим се поколеба, проследи погледа й и накрая отвърна:
— Боя се, че канализационната криза го разведри само за кратко.
После отправи поклон към трите дами едновременно, като ги остави сами да си представят що за непрогледен мрак трябва да цари в нечия душа, щом петдесет килограма буболечешко масло в главната тръба минават за разведряващи на фона на останалото.
— Госпожице Мартя, госпожице Карийн, надявам се скоро да посрещнем отново цялото семейство Куделка в Дом Воркосиган. Мадам Ворсоасон, позволете да се оттегля и моля да ме извините за неудобството, което може неволно да съм ви причинил. От името на собствения си дом, и на Артур, може ли да попитам дали на Ники все още му е разрешено да ни идва на гости?
— Да, разбира се — със слаб глас отговори Екатерин.
— В такъв случай довиждане и приятна вечер. — Той вдигна любезно ръка към челото си, тръгна към градинската порта и излезе в тясната уличка между къщите.
Мартя поклати невярващо глава.
— Откъде Воркосиган си намират хората?
Карийн сви рамене.
— Предполагам, че им се пада каймакът на империята.
— Това важи за мнозина от висшата ворска класа, но никой от другите си няма човек като Пим. Или като Мама Кости. Или като…
— Чувала съм, че Пим бил лично препоръчан от Саймън Илян, докато той още оглавяваше ИмпСи — каза Карийн.
— О, ясно. Значи мамят. Това обяснява нещата.
Ръката на Екатерин се плъзна към джоба на болерото, където се криеше красивият кремав плик, но за най-дълбоко разочарование на Карийн, не го извади и не счупи печата. Явно нямаше да го прочете пред непоканените си гостенки. Следователно беше време да си тръгват.
Карийн стана.
— Екатерин, много ти благодаря. Помогна ми повече от… — „от собственото ми семейство“, последното успя да предъвче, преди да е излязло от устата й. Нямаше смисъл да вбесява Мартя, след като беше склонила на този неохотен и намусен частичен съюз срещу родителското тяло. — А онова за разкрасяването на буболечките беше съвсем сериозно. Обади ми се веднага щом имаш нещо готово.
— Още утре ще подготвя нещо, обещавам ти. — Екатерин изпрати сестрите до портата и я затвори след тях.
В края на пресечката Пим, явно чакал търпеливо облегнат на наземната кола, ги сгащи из засада.
— Тя прочете ли го? — тревожно попита той.
Карийн сръга Мартя.
— Не пред нас, Пим — каза Мартя и завъртя очи.
— По дяволите. — Пим погледна към облицованата с плочи фасада на Вортисовата къща, наполовина скрита от дърветата. — Надявах се… по дяволите!
— Как е Майлс, ама наистина? — попита Мартя, като проследи погледа му и килна глава настрани.
Пим се почеса по тила.
— Е, вече не повръща и не стене. Сега обикаля като привидение из къщата и си мърмори под нос, когато няма какво да го разсее. Бездействието го убива, ако питате мен. Тръпки ме побиваха, като го гледах с какъв ентусиазъм се захваща с канализационния проблем. От моя гледна точка де, ако ме разбирате.