— Да, Доно ми разказа всичко за зрелищното пристигане на вицекраля и за не по-малко зрелищното отпътуване на вечерящите. Не знам как си успял да се измъкнеш в добро здраве.
— Накарах гвардеец Роик да ме пусне през задната врата. — рязко каза Иван.
— А, разбирам. Много здравомислещо, без съмнение. Но, както и да е, преди време граф Воркосиган обяви официално, че прехвърля гласа си на своя син в девет от десет вота.
— Това си е негова работа. Не моя.
— Да имаш още от това кафе? — Бърли хвърли изпълнен с копнеж поглед към чашата в ръката му.
— Не — излъга Иван.
— В такъв случай навярно ще бъдеш така добър да ми направиш. Хайде, Иване, апелирам към човечността ти. Нощта беше дълга и уморителна.
— Сигурен съм, че все ще намериш някое заведение във Ворбар Султана, където да ти сервират кафе. На път за вкъщи. — Май щеше да се наложи да прибегне до меча…
Биърли въздъхна, облегна се на касата на вратата и скръсти ръце, сякаш в очакване на дълъг разговор. Кракът му не помръдна от мястото си.
— Чувал ли си се въобще с братовчед си, лорд ревизора, преа последните няколко дни?
— Не.
— И това какво ти говори?
— Когато Майлс реши, че трябва да ми говори нещо, сигурен съм, че ще ме уведоми. Както винаги.
Устните на Биърли се свиха, но той бързо ги върна в предишното им положение.
— Опита ли се да говориш с него?
— Толкова глупав ли ти изглеждам? Нали са ти казали за вечерята. Той претърпя пълен провал. Дни наред ще се цупи на целия свят. Нека леля Корделия му държи главата под вода този път, много благодаря.
Биърли вдигна вежди, явно взел последното за остроумна метафора.
— Хайде, хайде. Малката простъпка на Майлс не е непоправима, поне според Доно, а той е по-добър познавач на женската душа от нас, нали така? — Лицето му отрезвя, а клепачите се спуснаха наполовина над очите. — Но нищо чудно да стане точно такава, ако не се направи нещо.
Иван се поколеба.
— Какво искаш да кажеш?
— Кафе, Иване. А онова, дето имам да ти го казвам, не е, повтарям, не е за коридор в жилищна кооперация.
„Ще съжалявам за това.“ Мърморейки си сърдито под нос, Иван натисна бутона за отваряне и отстъпи встрани.
Връчи на Биърли чаша с кафе и го остави да седне на дивана. Което най-вероятно беше, стратегически погледнато, грешка от негова страна. Ако Биърли отпиваше достатъчно бавно, можеше да проточи визитата си до безкрайност.
— Имай предвид, че бързам за работа — каза той и седна на единствения удобен стол, срещу дивана.
Биърли отпи с благодарност.
— Ще карам накратко. Само чувството ми за ворски дълг ме спира да не хукна към леглото си още сега.
В интерес на бързината и ефикасността Иван остави последното му изявление без коментар. Махна на Биърли да продължи, по възможност кратко и ясно.
— Снощи присъствах на малка частна вечеря с Алексей Вормонкриеф — започна Биърли.
— Колко вълнуващо — изръмжа Иван.
Биърли размаха пръсти.
— На моменти наистина ставаше интересно. Вечерята беше в Дом Вормонкриеф, с домакин — чичото на Алексей, граф Борис. Една от онези малки интимни сбирки зад кулисите, които са в основата на партийната политика, както знаеш. Изглежда, самодоволният ми братовчед Ришар най-после научил за завръщането на лорд Доно и се разбързал към града да разследва доколко истина се съдържа в слуховете. Онова, което открил, го стреснало не на шега, достатъчно, за да се втурне презглава да си осигурява необходимите гласове за предстоящия вот. И понеже граф Борис има влияние над значителна част от гласовете на Консервативната партия в Съвета, Ришар, бидейки въплъщение на ефективността, започнал кампанията си от него.
— Давай по същество, Биърли — въздъхна Иван. — Какво общо има всичко това с братовчед ми Майлс? С мен определено няма нищо общо — действащите офицери не участват в политическите игри, както знаеш.
— О, да. Този факт ми е добре известен. Сред гостите бяха зетят на Борис, Сигюр Ворбретен, както и граф Томас Вормюир, който наскоро, изглежда, е имал някакъв сблъсък с братовчед ти като имперски ревизор.
— Откаченякът с фабриката за бебета, която Майлс затвори? Да, чух за това.
— До снощи познавах Вормюир съвсем бегло. Лейди Дона обичаше да упражнява мерника си в компанията на съпругата му, в доброто старо време. Големи клюкарки са тези момичета. Както и да е, съвсем според очакванията, Ришар откри кампанията си още със супата, а докато стане време да сервират салатите, вече беше сключил сделка с граф Борис — гласове в полза на Ришар в замяна на бъдещата му подкрепа за консерваторите. По този начин през остатъка от вечерята, от ордьоврите до десерта през виното, има възможността да се отплесва към други теми. Граф Вормюир се разпростря надълго и широко върху неудовлетворението си от имперската ревизия, което пък направи братовчед ти тема на разговор.