Иван примигва.
— Чакай малко. Ти каква работа си имал да се мотаеш около Ришар? Мислех, че си от противниковата страна.
— Ришар си мисли, че шпионирам Доно в негова полза.
— А така ли е? — Ако Биърли играеше двойна игра, Иван горещо се надяваше да си опари и двете ръце.
Биърли се усмихна като сфинкс.
— Мм, да речем, че му казвам онова, което трябва да знае. Ришар е особено горд с хитростта си да ме внедри в лагера на Доно.
— Не знае ли, че си накарал лорд пазителя на ораторския кръг да блокира попълзновението му срещу Дом Ворутиър?
— Не знае. Успях да остана зад кулисите при онзи случай.
Иван потърка слепоочията си. Питаше се кого от братовчедите си лъже Биърли. Не си въобразяваше — от разговорите с този човек наистина го заболяваше главата. Надяваше се Биърли да го мъчи махмурлук.
— Продължавай. И по-накратко.
— Чуха се и доста от обичайните консерваторски злословия относно разходите по предложения ремонт на комарското слънчево огледало. Нека комарците си го платят, те си го повредиха, нали така, и други в същия дух.
— Те ще си го платят. Не знаят ли каква част от данъчните постъпления в бюджета ни идват от комарската търговия?
— Изненадваш ме, Иване. Не подозирах, че обръщаш внимание на такива неща.
— Не обръщам. — побърза да отрече Иван. — Това всички го знаят.
— Разговорът на инцидента на Комар отново извади на бял свят името на нашия любим маломерен лорд ревизор и скъпият ми Алексей се възползва от възможността да се разтовари от личната си тегоба. Изглежда, хубавата вдовица Ворсоасон му е теглила шута. И то след доста разходи и усилия от негова страна. Нали знаеш по колко взимат Бабите, кожицата ти съдират.
— О! — Лицето на Иван просветна. — Браво на нея.
Явно жената отказваше на всички. Вече имаше неоспоримо доказателство, че любовният провал на Майлс не е по вина на Иван, ура!
— След което Сигюр Ворбретен, представи си, разказа една тенденциозно изопачена версия на организираната от Майлс вечеря, допълнена с живо описание на това как мадам Ворсоасон избягала като ужилена след катастрофалното публично предложение на Майлс за женитба. — Биърли наклони глава встрани. — Дори и да приема версията на Доно за вярна, пак не разбирам какво го е прихванало Майлс. Винаги съм го смятал за достатъчно умел по женската част.
— Паникьоса се — каза Иван. — Поне аз така смятам. Бях в другия край на масата. — Замисли се за миг. — Случва се и на най-добрите. — Смръщи вежди. — Откъде, по дяволите, е разбрал Сигюр за цялата тази история? Аз поне не съм я разказвал на никого. Лорд Доно ли се е разприказвал?
— Каза само на мен, сигурен съм. Но не забравяй, че на въпросната вечеря са присъствали деветнайсет души. Плюс гвардейците и прислугата. Вече целият град говори за това и с всяко повтаряне историята зазвучава все по-драматично и пикантно, ако питаш мен.
На Иван не му беше трудно да си го представи. Не му беше трудно да си представи и как слухът стига до ушите на Майлс, без проблем си представяше и последствията. Примижа болезнено.
— Майлс… Майлс ще убие някого.
— Странно е, че го казваш точно ти. — Биърли отпи от кафето си и изгледа Иван с напълно лишени от изражение очи. — Като събереш комарското разследване на Майлс, смъртта на администратор Вореоасон, последвалото предложение за брак, което Майлс прави на вдовицата му, както и драматичният начин — според Сигюр, макар че Доно го описа по-скоро като изпълнен с достойнство, — по който тя го е отхвърлила на всеослушание, плюс пет ворски консерватори, които отдавна имат зъб на Арал Воркосиган и политическата му линия, възбудени с помощта на няколко бутилки вино от окръг Вормонкриеф, получаваш новородена теория с главно „т“. Която бе доразвита с главоломна скорост и пред очите ми прерасна в клевета с главно „к“. Беше направо очарователно.
— О, мамка му! — прошепна Иван.
Биърли го изгледа втренчено.
— Значи схващаш за какво ти говоря? Боже, Иване! Какви неочаквани дълбини откривам в теб. Ти можеш да си представиш разговора, а аз трябваше да го изтърпя от началото до края. Алексей дърдореше като латерна за проклетия мутант, който смеел да ухажва една ворска дама. Вормюир и неговото мнение колко дяволски удобно било съпругът й да загине в предполагаем инцидент посред разследването на Воркосиган. Сигюр и злополучната му реплика, че не били повдигнати никакви обвинения, при което граф Борис го изгледа, сякаш е жалко изоставено пале, какъвто той си е, и избоботи, че разбира се, че нямало да има — Воркосиган държали ИмпСи в подчинение от трийсет години и единственият въпрос бил дали съпругата и Воркосиган са действали заедно. При което Алексей скача в защита на любимата си — този човек определено не разбира от намеци — и я обявява за невинна и нищо неподозираща, докато непочтителното предложение на Воркосиган най-после не й отворило очите. Това, че избягала, било доказателство! Доказателство! Всъщност го повтори три пъти, но вече бе доста пиян — че тя, най-малкото, вече била осъзнала, че Майлс хитро се е отървал от любимия й съпруг, за да си разчисти пътя към нея, а тя би трябвало да знае най-добре, защото е била там. И можел да се обзаложи, че сега тя ще е склонна да преосмисли предложението му! Понеже Алексей е всепризнат глупак, лордовете не останаха напълно убедени от аргументите му, но все пак склониха да оправдаят вдовицата поради липса на доказателства и в името на семейната солидарност. И така нататък.