— Не можа ли да ги спреш?
— Опитах се да ги вразумя, доколкото ми беше възможно, без, както се изразявате вие, военните, да си компрометирам прикритието. Но те така се бяха захласнали по собствената си прозорливост, че въобще не ми обърнаха внимание.
— Ако повдигнат обвинение в убийство срещу Майлс, той ще обърше пода с тях. Мога да ти гарантирам, че няма да им се размине.
Биърли сви рамене.
— Не че Борис Вормонкриеф не би се възрадвал на един углавен процес срещу сина на Арал Воркосиган, но, както им посочих, не разполагат с достатъчно доказателства, нито ще получат такива по… каквито и да са там причини. Не. Едно обвинение може да бъде оборено. Едно обвинение може да бъде отхвърлено в съда. Едно фалшиво обвинение може да навлече на подбудителите си неприятности със закона. Няма да има обвинение.
Иван не беше толкова сигурен. Самият намек за престъпление вече обръщаше вятъра срещу Майлс.
— Но едно намигване — продължи Биърли, — едно прошепване, едно изхилване, шега, някой пикантен, злобен виц… как да спреш нещо толкова неуловимо? Все едно да се сражаваш с мъгла.
— Мислиш, че консерваторите ще използват това, за да започнат кампания по очерняне? — Иван изтръпна.
— Мисля… че ако лорд ревизор Воркосиган иска да ограничи щетите, трябва да мобилизира всичките си ресурси. Пет недебелели езика в момента си отспиват след снощния пир. До довечера ще са се разприказвали отново. Не бих си позволил да препоръчвам стратегии на милорд ревизора. Той е голямо момче. Но като един вид, да речем, любезност, му предоставям предимството на вътрешната информация. Как ще се възползва от нея, зависи само и единствено от него.
— Това не е ли работа по-скоро за ИмпСи?
— О, ИмпСи! — Биърли махна пренебрежително с ръка. — Сигурен съм, че няма да останат настрана. Но… дали наистина е работа на ИмпСи? Мъгла, Иване. Мъгла.
„Вредно е за здравето“, беше казал Майлс по повод на комарското си разследване, с глас, от който лъхаше такава ужасяваща убеденост, че Иван го бяха побили тръпки. Той сви предпазливо рамене.
— Че аз откъде да знам?
Леката усмивка на Биърли не се промени, но подигравката пролича в очите му.
— Откъде ли, наистина.
Иван погледна часовника. Боже!
— Трябва да вървя на работа или майка ми ще побеснее — бързо рече той.
— Да, лейди Алис без съмнение вече е в двореца и те чака. — Усетил намека като никога, Биърли стана. — Сигурно няма начин да използваш влиянието си, за да ми уредиш покана за сватбата?
— Никакво влияние нямам аз — каза Иван, като побутваше Биърли към вратата. — Ако дотогава лорд Доно е станал граф Доно, може би ще убедиш него да те вкара.
Биърли махна с ръка в знак, че е разбрал, и се отдалечи, прозявайки се, по коридора. Иван стоеше зад затворилата се със съскане врата и разтриваше челото си. Представи си как съобщава на Майлс новината, донесена от Биърли, ако разстроеният му братовчед вече беше изтрезнял, разбира се. Представи си как се хвърля зад най-близкото канапе за прикритие. Още по-добре, представи си как дезертира от цялата тази история, отдавайки се, примерно, на живота на лицензирана мъжка проститутка в Сферата на насладите. Бетанските мъжки проститутки имаха за клиенти жени, нали? Майлс беше ходил там и му беше разказал някои неща. Дори дебелият Марк и Карийн бяха ходили там. Само той никога не беше стъпвал в Сферата, дявол го взел. Животът е несправедлив и толкова.
Тръшна се на стола пред комтаблото и набра личния код на Майлс. Включи се някаква отговаряща програма, нова при това, която свръхофициално го уведоми, че се е свързал с лорд ревизор Воркосиган, тра-ла-ла. Само дето не беше. Иван остави съобщение на братовчед си да се свърже с него по спешен личен въпрос и прекъсна връзката.