— Как върви събирането на буболечките? — разтревожено попита Карийн.
— Открихме сто и дванайсет. Царицата все още липсва. — Енрике потри нос с подновено притеснение.
— Енрике, благодаря, че ми изпрати толкова бързо видеомодела на маслената буболечка — вметна Екатерин. — Това значително ускори работата ми по дизайна.
Енрике й се усмихна.
— Удоволствието беше мое.
— Е, може би ще е най-добре да ви покажа резултатите — каза Екатерин. — Няма да отнеме много време, а после може да ги обсъдим.
Марк положи телесата си на последния свободен стол и се загледа жално към Карийн през делящото ги разстояние. Екатерин седна на стола пред комтаблото и извика първия си модел. Той представляваше цветно триизмерно изображение на маслена буболечка, раздута до четвърт метър на дължина. Всички освен Енрике и Екатерин се дръпнаха отвратено.
— Това, разбира се, е маслена буболечка в основния й вид — започна Екатерин. — Така, досега съм изработила само четири модификации, защото лорд Марк каза, че времето ни е ограничено, но мога да направя още. Ето първия и най-лесен модел.
Буболечката в лайнянокафяво и гнойнобяло изчезна, заменена от много по-класен модел. Крачката и тялото на буболечката бяха черни като лачена кожа и лъскави като ботушите на дворцов гвардеец. Тънко бяло райе минаваше по края на черните закърнели крила, които бяха удължени и скриваха бледия пулсиращ корем.
— Ооо — проточи Марк, изненадан и впечатлен. — Как е възможно такива дребни промени да имат такъв поразителен ефект?
— А ето и нещо по-свежо.
Крачетата и тялото на втората буболечка също бяха лаченочерни, но закърнелите крила бяха по-закръглени, като ветрила. Извити райета в цветовете на дъгата следваха едно след друго, от виолетово в центъра, през синьо, зелено, жълто и оранжево, до червено в краищата.
— О, това определено е по-добре! — възкликна Мартя. — Даже си е направо хубаво.
— Не мисля, че следващият модел ще е много практичен — продължи Екатерин, — но исках да ви покажа целия набор от възможности.
В първия момент Марк взе изображението за току-що разцъфтяла розова пъпка. Телцето на буболечката беше в матовозелено с нежно червено по ръбчетата. Закърнелите крила приличаха на розови листенца, в нежно бледожълто, тук-там с розов оттенък като по страните на срамежливо девойче. Коремчето също беше в жълто и се сливаше с цвета отгоре до степен на неразличимост. Ъглите и косъмчетата на крачетата бяха подчертани в малки притъпени трънчета.
— О! Оооо! — рече Карийн и очите й се разшириха. — Искам тази! Гласувам за тази!
Енрике изглеждаше направо зашеметен, с провиснала долна челюст.
— Божке. Да, може да се направи…
— Този модел би могъл да се окаже подходящ за — предполагам така бихте ги нарекли — фермерските или стационарните буболечки — каза Екатерин. — Крилата-венчелистчета обаче може да се окажат твърде деликатни и неудобни за свободните буболечки, тези, които сами трябва да си търсят храна. Може да се разкъсат и повредят. Но докато работех, ми хрумна, че на един по-късен етап може да въведете няколко модела, а не само един. Различни пакети, може би, за различните варианти на микробен синтез.
— Точно така — каза Енрике. — Точно така.
— Ето и последния — каза Екатерин и зададе командата.
Крачетата и тялото на буболечката бяха в наситено, искрящо синьо. Двете закърнели половинки се разтвориха, а после се събраха във формата на сълза. Центърът им беше в яркожълто, преливащо в наситено оранжево-червено, после в светлосиньо, оттам в тъмносиньо, което завършваше с кант от потрепващо многоцветие като дъга. Коремчето, което почти не се виждаше, беше в богато тъмночервено. Създанието приличаше на пламък, на факла в здрача, на скъпоценен камък в корона. Четиримата зрители се наведоха едновременно напред и насмалко да паднат от столовете си. Мартя дори протегна ръка. Екатерин се усмихна сдържано.
— Аууу — проточи Карийн. — Виж, това се казва великолепна буболечка!
— Нали точно това си поръча — промърмори Екатерин. Зададе някаква команда на комтаблото и статичната буболечка оживя. Закърнелите крила се разтвориха и нежните крица отдолу заискриха в дантела от светлина, като червени искри над огън.
— Ако Енрике измисли начин крилцата да флуоресцират на подходящата вълнова дължина, биха могли да светят в тъмното. Група такива буболечки би представлявала доста зрелищна гледка.
Енрике се наведе оживено напред.
— Виж, това се казва идея! Така ще е много по-лесно да ги ловиш на места с лошо осветление… Но ще е за сметка на значимо количество биоенергия, което ще се отрази на количеството масло, което произвеждат.