Выбрать главу

Марк опита да си представи цял боен ред от тези великолепни буболечки, блещукащи, искрящи и просветващи в здрача. Направо му идеше да се разтопи.

— Мисли за това като за рекламния ни бюджет.

— На кой модел да се спрем? — попита Карийн. — На мен най-много ми хареса цветето…

— Ще трябва да гласуваме — каза Марк. Зачуди се дали би могъл да убеди още някого да гласува за лъскавия черен модел. Чиста проба буболечка-наемен убиец, точно на това му приличаше. — Вот на акционерите с право на глас — побърза да се подсигури той.

— Наехме консултант по естетическите въпроси — посочи Енрике. — Може би трябва да се вслушаме в нейния съвет. — И погледна Екатерин.

Екатерин разпери ръце.

— Аз мога да ви осигуря само естетическите решения. Можех само да гадая доколко технически изпълними са моделите на биогенетично ниво. Може би има несъответствие между визуалния ефект и времето, необходимо за постигането му.

— Някои от догадките ти са много добри. — Енрике придърпа стола си до комтаблото и започна да извиква един подир друг видеомоделите.

— Времето е важно — каза Карийн. — Времето е пари, времето е… времето е всичко. Първата ни цел трябва да е някакъв продаваем продукт, който да изкараме на пазара, така че да завъртим капитала и да вложим пари в основното производство. По-нататъшните подобрения ще трябва да почакат.

— И да махнем буболечките от мазето на замъка Воркосиган — промърмори Марк. — Може би… може би черният модел ще стане най-бързо?

Карийн поклати глава, а Мартя каза:

— Не, Марк.

Енрике стигна до великолепната буболечка и въздъхна замечтано.

— Тази ще е — обяви той.

Едното ъгълче на устата на Екатерин кривна леко нагоре, после се смъкна в началното си положение. Редът, но който им беше представила моделите, явно не беше случаен, реши Марк. Карийн вдигна глава.

— По-бързо ли ще стане от буболечката-цвете?

— Да — каза Енрике.

— Подкрепям предложението.

— Сигурна ли си, че черната не ти харесва? — жално попита Марк.

— Загуби гласуването, Марк — каза му Карийн.

— Няма начин, притежавам петдесет и един процента… ооо! — С акциите, които беше дал на Карийн и готвачката, той на практика беше паднал под мажоритарния си дял. Смяташе да ги изкупи обратно, по-късно…

— Печели великолепната буболечка — обяви Карийн. После добави: — Екатерин каза, че няма нищо против да й платим в акции, също като на Мама Кости.

— Задачата ми не беше толкова трудна… — понечи да се възпротиви Екатерин.

— Млък — решително я прекъсна Карийн. — Не ти плащаме за трудността, а за качеството. Стандартната такса на консултант по творческите въпроси. Плащай, Марк.

С известна неохота — не защото работата на Екатерин не си заслужаваше заплащането, а поради съвсем прозаичното нежелание да се раздели с още една част от собствения си контролен пакет — Марк отиде при комтаблото и издаде разписка за акции, платими за извършена услуга. Накара Карийн и Енрике да я приподпишат, изпрати копие до офиса на Ципис в Хасадар и официално поднесе оригинала на Екатерин.

Тя се усмихна малко смутено, благодари му и остави документа настрани. Е, дори да приемаше несериозно таксата си, поне работата, за която й плащаше, беше приела съвсем присърце. Също като Майлс, изглежда, и тя беше от онези хора, които бяха принципно неспособни на друга скорост освен „нулева“ и „на пълна газ“. Всичко трябва да се прави перфектно за прослава на Бога, както обичаше да казва графинята. Марк хвърли още един поглед на великолепната буболечка, която Енрике отново беше пуснал в режим на движение. Даа.

— Мисля — каза Марк и погледна за последно Карийн с копнеж в очите, — че сега ще е най-добре да си тръгваме. Времето не чака и така нататък. Ловът на буболечките прекъсна работата ни изцяло. А за изследователската и развойна дейност въобще да не говорим… едва успяваме да се погрижим за наличните буболечки.

— Приеми го като разчистване на производствения брак — посъветва го Мартя без грам съчувствие. — Преди въпросният брак да е изпълзял нанякъде.

— Вашите са позволили на Карийн да дойде тук. Мислиш ли, че биха я пуснали да се върне на работа?

Карийн изкриви лице в гримаса на безнадеждност.

Мартя нацупи устни и поклати глава.

— Поуспокоиха се малко, но не чак толкова. Мама не казва много, но татко… Татко винаги се е гордял с факта, че е добър баща, ако разбираш какво искам да кажа. Бетанската Сфера и… и ти, Марк, просто не фигурирате в бараярския му наръчник. Може бе твърде дълго е бил военен. Макар че, ако трябва да бъда честна, той едва понася мисълта за годежа на Делия, а тя играе според старите правила, за разлика от вас. Поне доколкото на него му е известно.