Може би да я покани да излязат на разходка, на някое приятно място. Не в парк все пак, не още, като се има предвид ситуацията. Някоя гора, плаж… когато разговорът зацикли, да има какво да разсейва окото. Не че се страхуваше от липса на думи. Сега, когато можеше да говори откровено, без ограниченията на премълчавания и лъжи, възможностите пред него се умножаваха до стряскащи размери. Толкова много имаше да й казва…
Пим се изкашля от прага и Майлс рязко завъртя глава.
— Лорд Ришар Ворутиър е дошъл да ви види, лорд Воркосиган — обяви Пим.
— Лорд Ворутиър е достатъчно, ако обичаш, Пим — поправи го Ришар.
— Братовчед ви, милорд. — С любезно кимване Пим покани Ришар в дневната на Майлс. Ришар, комуто нюансът не убягна, изгледа гвардееца подозрително.
Майлс не беше виждал Ришар от около година, но Ворутиър не се беше променил много — малко поостарял може би, или поне такова впечатление създаваше наедрялата му талия и оредялата коса. Беше облечен в накичен с ширити и еполети костюм в синьо и сиво, който напомняше за фамилните цветове на Ворутиър. Тоалетът му наистина беше по-подходящ за ежедневна употреба от внушителната официалност на същинската униформа, като в същото време успяваше да внуши правото му върху традиционното облекло на графски наследник, без директно да претендира за това. Ришар все така изглеждаше постоянно раздразнен от нещо — в това отношение нямаше промяна. Огледа бившите покои на генерал Пьотър и се намръщи.
— Да не би внезапно да ти е притрябвал имперски ревизор, Ришар? — подкачи го Майлс: неочакваното нахлуване не му се бе понравило особено. Искаше да се заеме със следващото си писмо до Екатерин, а не да се разправя с Ворутиър. С никой Ворутиър.
— Какво? Не, разбира се! — Ришар се направи на възмутен, после примигна, сякаш едва сега си е спомнил за новия статут на Майлс. — Не с теб дойдох да се видя. Дойдох да говоря с баща ти за предстоящото гласуване на Съвета във връзка с нелепия иск на лейди Дона. — Ришар поклати глава. — Той отказа да ме приеме. Казал да говоря с теб.
Майлс вдигна вежди и погледна Пим. Пим каза:
— Графът и графинята, по причина на светските си задължения довечера, в момента почиват в покоите си, милорд.
Майлс се беше видял с родителите си на обяд и никак не му се бяха сторили уморени. Но предната вечер баща му му беше казал, че смята да използва сватбата на Грегор като ваканция и да си почине от задълженията си на вицекрал, а не да възобновява задълженията си на граф, така че давай в същия дух, момче, добре се справяш. Графинята го беше подкрепила ентусиазирано.
— Все още замествам баща си в Съвета, Ришар, така е.
— Помислих, че като е тук, ще поеме нещата. Е, добре де. — Ришар изгледа Майлс подозрително, сви рамене и тръгна към еркерния прозорец.
„Изцяло си на мое разположение, а?“
— Заповядай, седни. — Майлс посочи стола срещу себе си, от другата страна на ниската масичка. — Благодаря ти, Пим, свободен си.
Пим кимна и се оттегли. Майлс не предложи да почерпи госта си, нито нещо друго, което да забави Ришар по пътя му към съществената част на разговора, каквато и да беше тя. Ришар със сигурност не се беше отбил заради удоволствието от компанията му, не че компанията му струваше и пукната пара в момента. „Екатерин, Екатерин, Екатерин…“
Ришар седна и каза с тон, който явно трябваше да мине за съчувствен:
— Разминах се с дебелия ти клонинг в коридора. Сигурно е голямо изпитание за всички ви. Не можете ли да направите нещо с него?
Майлс не можа да прецени от думите му кое смята за по-обидно — пълнотата на Марк или самото му съществуване. От друга страна, понастоящем Ришар също се бореше със свой роднина, направил притеснителен избор на телесна форма. Но, ако не друго, Майлс поне си припомни защо, макар и да не се стремеше изрично да отбягва този свой ворутиъровски не достатъчно далечен братовчед, поне не търсеше компанията му.
— Е, той си е наше изпитание. Какво искаш, Ришар?
Ришар тръсна глава, сякаш да отстрани незначителната тема за Марк.
— Дойдох да говоря с граф Воркосиган за… макар че сега като се замисля — разбрах, че ти всъщност си се виждал с лейди Дона след завръщането й от колонията Бета?
— Лорд Доно ли имаш предвид? Да. Иван ни… запозна. Ти още ли не си виждал, ъъ, братовчед си?
— Не съм. — Ришар се усмихна презрително. — Не знам кого си въобразява, че ще преметне. Не е много умна нашата Дона — ни рак, ни риба.
Последното се стори на Майлс подходящ повод за известно злорадство, така че той вдигна многозначително вежди и поде вдъхновено:
— Е, какво да ти кажа, зависи какво точно разбираш под „ни риба, ни рак“. На Бета добре си вършат работата. Дона е ползвала услугите на клиника с много добра репутация. Не съм запознат с подробностите като, да речем, Иван, но съм убеден, че трансформацията е пълна и съвсем истинска, от биологична гледна точка. А никой не би могъл да отрече, че Доно е истински вор, както и че е най-големият законен и жив графски потомък. Налице са две от трите задължителни условия, а колкото до останалото, е, времената се променят.