— Господи, Воркосиган, не може да говориш сериозно. — Ришар стисна отвратено устни. — Девет поколения Ворутиър са служили на империята и да се стигне до това? До тази безвкусна шега?
Майлс сви рамене.
— Това ще го реши Съветът на графовете, както знаеш.
— Нелепо е. Дона не може да наследи титлата. Помисли за последствията. Едно от първите задължения на всеки граф е да си осигури наследник. Коя нормална жена ще се ожени за нея, според теб?
— Всеки влак си има пътници, както се казва. — Обнадеждаваща мисъл. Да, и щом дори Ришар бе успял да си завъди жена, едва ли беше толкова трудно. — А и осигуряването на наследник съвсем не е единственото изискване. Много графове не са успявали да си произведат такъв, по една или друга причина. Да вземем бедния Пиер например.
Ришар му хвърли раздразнен, бдителен поглед, който Майлс предпочете да не забележи, а вместо това продължи:
— Лично на мен ми се стори, че Доно прави доста добро впечатление на дамите.
— Това е само от проклетата женска солидарност, Воркосиган. — Ришар се поколеба смутено. — Та казваш, че Иван я е довел?
— Да. — С какво точно Доно беше извил ръцете на Иван, та да го доведе като свой гост на вечерята, Майлс все още не знаеше, но не намери за нужно да сподели тези си размишления с Ришар.
— Той я чукаше навремето, не знам дали знаеш. Както и половината мъже във Ворбар Султана.
— Чувал съм… това-онова. — „Върви си, Ришар. Точно сега не ми се слушат подмазваческите ти опити да остроумничиш.“
— Чудя се дали още… е! Е, никога не съм предполагал, че Иван Ворпатрил може да обърне резбата, но човек се учи, докато е жив!
— Хм, Ришар… мисля, че сам си противоречиш — почувства се задължен да му посочи Майлс. — Няма логика да намекваш, че братовчед ми Иван е хомосексуалист, защото чука Доно, не че го прави, ако питаш мен, без това автоматично да означава, че Доно на практика е мъж. В който случай искът му за графската титла на Ворутиър е напълно оправдан.
— Мисля — надуто рече Ришар след кратък размисъл, — че братовчед ти Иван може да се окаже един много объркан млад мъж.
— Не и в това отношение, уверявам те — въздъхна Майлс.
— Това всъщност няма значение. — Ришар размаха нетърпеливо ръце, отстранявайки от разговора темата за сексуалността на Иван, била тя хетеро или хомо.
— Прав си, няма.
— Виж, Майлс. — Ришар протегна ръце в жест, апелиращ към здравия разум на събеседника му. — Знам, че вие от семейство Воркосиган неизменно покрепяте Прогресивната партия след смъртта на Пьотър, също както ние от семейство Ворутиър винаги сме подкрепяли консерваторите. Но тази приумица на Дона подкопава основите на самата сила на ворската класа. Ако ние, ворите, не заставаме единодушно зад някои фундаментални въпроси, ще дойде време, когато цялата ворска класа въобще няма да има върху какво да застане. Разбирам, че мога да разчитам на твоя глас.
— Всъщност още не съм решил как да гласувам.
— Ами време е да решиш. Вотът наближава.
Добре де, добре, разбрано. Фактът, че Майлс намираше Доно за много по-забавен от Ришар, сам по себе си не беше достатъчна причина да го класира за графската титла. Щеше да се наложи да отстъпи крачка назад и да прецени нещата безпристрастно. Майлс въздъхна и се насили да обърне по-сериозно внимание на Ришаровата презентация.
Ришар го подхвана от друг ъгъл:
— Има ли някой въпрос, поставен пред Съвета, който в момента да те интересува по-специално?
Намекът беше за сделка с гласове, или по-точно за сделка с бъдещи гласове, защото, за разлика от гласа на Майлс, този на Ришар за момента беше само мъгла. Майлс обмисли думите му.
— В момента не. Имам личен интерес към ремонта на комарското слънчево огледало, защото смятам, че ще бъде добра инвестиция за Империята, но по всичко личи, че Грегор и без мен си е осигурил мнозинство по този въпрос. — „С други думи, ти нямаш какво да ми предложиш, Ришар. Дори и на теория.“ Но след кратък размисъл все пак добави: — Между другото, какво мислиш за проблема на Рене Ворбретен?
Ришар вдигна рамене.
— Че е сериозен. Вината не е негова, но какво може да се направи?
— Да се препотвърди правото на Рене — спокойно подсказа Майлс.