— Невъзможно — убедено възрази Ришар. — Той е сетаганданец.
— И по силата на какъв критерий един нормален човек може да опише Рене Ворбретен като сетаганданец? — каза Майлс.
— По критерия на кръвта — без колебание заяви Ришар. — За щастие, съществува неопетнен клон на рода Ворбретен, чийто представител да заеме мястото му. Мисля, че с времето Сигюр ще стане много добър граф.
— Обещал ли си гласа си на Сигюр?
Ришар се изкашля.
— След като питаш — да.
Което означаваше, че Ришар вече си е осигурил подкрепата на граф Вормонкриеф. Нямаше как да помогне на Рене с този малък и сплотен кръг. Майлс се усмихна, без да казва нищо.
— Това забавяне на утвърждаването ми е истинско престъпление — продължи след малко Ришар. — Три месеца отидоха на вятъра, а междувременно окръг Ворутиър кара на автопилот, докато Дона си разиграва коня с пошлата си малка шегичка.
— Хм, операциите от този род не са нито леки, нито безболезнени. — Ако съществуваше техноизтезание, по което Майлс да се счита за експерт, това беше съвременната медицина. — В известен смисъл Доно е убил Дона в името на тази възможност. Според мен той гледа на нещата повече от сериозно. И след като е пожертвал толкова много, едва ли ще предаде наградата с лека ръка.
— Ти нали не… — Ришар изглеждаше потресен. — Не смяташ да гласуваш за нея, нали? Едва ли вярваш, че баща ти би одобрил подобна позиция!
— Работата е там, че ако аз застана зад Доно, значи и баща ми застава. Аз съм неговият Глас.
— Дядо ти ще се обърне в гроба!
Устните на Майлс се разтеглиха в лишена от хумор усмивка.
— Не знам, Ришар. Лорд Доно оставя отлично първо впечатление у хората. Може да се окаже, че е добре дошъл навсякъде, първия път от любопитство, втория — заради личните му достойнства. Никак няма да се учудя.
— Ти затова ли я прие на вечеря, от любопитство? Трябва да кажа, че така не помагаш на семейство Ворутиър. Пиер беше странен… показвал ли ти е някога колекцията си от шапки, обточени със златно фолио? Сестра му е същата стока. Би трябвало да я заключат на някой таван, заради тази й ужасяваща приумица.
— А ти би трябвало да преодолееш предразсъдъците си и да се срещнеш с лорд Доно. — „Можеш да тръгнеш още сега, ако питаш мен.“ — Той определено се хареса на лейди Алис.
— Лейди Алис няма глас в Съвета. — Ришар изгледа смръщено Майлс. — А на теб той… тя… хареса ли ти се?
Майлс сви рамене, но прецени, че е длъжен да отговори откровено:
— Не бих се изразил толкова категорично. А и той не беше основната ми грижа онази вечер.
— Да — натъртено рече Ришар. — Чух всичко за твоя проблем.
„Какво?“ Ето че Ришар най-после беше успял да привлече цялото му внимание.
— И какъв е, казваш, този мой проблем? — тихо се поинтересува той.
Устните на Ришар се изкривиха в горчива усмивка.
— Понякога ми напомняш за братовчед ми Биърли. Той е много обигран в светските прийоми, но не е и наполовина толкова изкусен, колкото се преструва. За теб обаче бих предположил, че ще имаш достатъчно здрав тактически усет да запечаташ изходите преди да заложиш капан като този. — След миг все пак призна неохотно: — Макар че вдовицата на Алексей определено ми се издигна в очите, задето е имала куража да ти се опъне.
— Вдовицата на Алексей? — прошепна Майлс. — Не знаех, че Алексей е женен, още по-малко, че е починал. Коя е щастливата дама?
Ришар го погледна в смисъл „не се прави на глупак“. След което явно му светна, че най-после е успял да измъкне Майлс от вбесяващото му безразличие, и усмивката му придоби странна конфигурация.
— Било е малко твъърде очевидно, не мислиш ли, милорд ревизор? Малко твъърде очевидно? — Облегна се назад и примижа срещу Майлс.
— Боя се, че загубих нишката на разговора — рече Майлс хладно. Естествено като дишането се включи условният му рефлекс, и лицето, стойката и жестовете му превключиха на работен режим „а ла секретни служби“, изпразвайки се от съдържание, неразкриващи нищо и ненатрапващи се.
— Така удобната смърт на твоя администратор Ворсоасон? Според Алексей вдовицата не е подозирала как — и защо — е загинал съпругът й. Но ако се съди по драматичната й реакция на предложението ти, явно вече е разбрала, или поне такова е мнението на цял Ворбар Султана.
Майлс удържа изражението си, пропускайки на повърхността само една бегла усмивка.
— Ако говориш за Тиен, покойния съпруг на мадам Ворсоасон, той загина при злополука с дихателната си маска. — Не добави „Аз бях там“. Не му звучеше много… умно в случая.
— Дихателна маска значи? Не е трудно да се уреди. Самият аз се сещам за три или четири начина, и то без да си напрягам въображението.