Ришар също се усмихна и стана.
— Е, имам и други срещи следобед. Благодаря, лорд Воркосиган, за подкрепата. — Протегна ръка. Майлс я пое без колебание, стисна я крепко и се усмихна. Продължи да се усмихва чак до вратата на апаратамента си, където Пим се появи да ескортира госта до изхода, продължи да се усмихва, докато ботушите на госта потракваха надолу по стълбите, продължи да се усмихва, докато не чу входната врата да се затваря.
После усмивката му мутира в ръмжене. Обиколи три пъти стаята като подивял, оглеждайки се за нещо, което да не е прекалено старинно или ценно и което да счупи, без да го гризе съвестта, не откри нищо, което да отговаря на тези изисквания, и се задоволи да изтегли печатния кинжал на дядо си от калъфа му и да го запрати към вратата на спалнята си. Успокоителното вибриращо жужене на забитото в дървото острие трая твърде кратко. След минута Майлс вече беше овладял дишането и ругатните си, а лицето си беше загладил до любезна физиономия. Студена може би, но много любезна.
Влезе в кабинета си и седна пред комтаблото. Подмина без внимание второто за деня „спешно“ съобщение от Иван и вкара кода на осигурената си линия. С известна изненада установи, че още при първия опит го свързаха директно с шефа на ИмпСи генерал Гай Алегре.
— Добър ден, милорд ревизор — каза Алегре. — С какво мога да ви услужа?
„С грил за печене.“
— Добър ден, Гай. — Майлс се поколеба, а стомахът му се сви отвратено при мисълта за предстоящата задача. Нямаше начин да го избегне. — Едно твърде неприятно развитие във връзка с комарския случай… — нямаше нужда да уточнява за кой комарски случай става въпрос, — току-що беше представено на вниманието ми. На пръв поглед въпросът е личен, но може да има последствия за сигурността. Изглежда, срещу мен е повдигнато обвинение в съда на столичните клюки, че съм взел пряко участие в смъртта на онзи идиот Тиен Ворсоасон. Предполагаемият мотив е желанието ми да ухажвам съпругата му. — Майлс преглътна. — Втората част за жалост е вярна. В последно време аз — „Как да формулирам това?“ — се опитвах да я ухажвам. Не твърде настойчиво… е, може би мъничко.
Алегре вдигна вежди.
— Наистина? Преди малко ми донесоха нещо във връзка с това.
„Пфу! Какво, за бога?“
— Така ли? Твоите момчета не си губят времето. — „Противното на което би означавало, че слухът наистина е плъзнал из целия град.“ Да, логично беше Майлс да не разбере пръв.
— Всичко, свързано с този случай, подлежи на незабавното ми внимание.
Майлс изчака няколко секунди, но Алегре не каза нищо повече.
— Така, ето какво мога да прибавя към онова, което вече знаеш. Ришар Ворутиър току-що благородно ми предложи да се въздържи от повдигането на обвинение в убийство срещу мен по повод смъртта на Тиен Ворсоасон, в замяна на вота ми в Съвета на графовете, който предстои да гласува утвърждаването му като граф Ворутиър.
— Хм. А ти какво му отговори?
— Стиснах му ръката и той си тръгна с убеждението, че съм му в кърпа вързан.
— А така ли е?
— Не, по дяволите! Ще гласувам за Доно и ще размажа Ришар като хлебарка, каквато той всъщност е. Но много бих искал да знам дали става въпрос за изтичане на информация, или за измислица с независим източник. Това е от голямо значение за бъдещите ми ходове.
— Не знам доколко може да се разчита на това, но в доклада на нашия информатор няма данни за изтичане на информация. Няма ключови детайли, които да не са обществено достояние например. Малко преди да се обадиш пуснах един от аналитиците ни по следата.
— Добре. Благодаря ти.
— Майлс… — Алегре стисна замислено устни. — Не се и съмнявам, че за теб това е повече от неприятно. Но се надявам, че ответният ти удар няма да привлече повече от необходимото внимание към комарския случай.
— Ако информацията е изтекла от Службите, за това ще трябва да се погрижите вие. Ако е най-обикновена злостна клюка… — „Какво, по дяволите, трябва да направя по въпроса?“
— Ако мога да попитам, какво смяташ да правиш?
— Първото нещо ли? Ще се обадя на мадам Ворсоасон и ще я уведомя какво се задава. — От мисълта за това го обля студена, лепкава пот. Трудно можеше да си представи нещо по-различно от простичката обич, която копнееше да й даде. — Това я засяга… и ще й навреди не по-малко, отколкото на мен.
— Хм. — Алегре потри брадичката си. — За да избегнем размътването на вече и без това мътната вода, ще те помоля да отложиш въпросния разговор, докато аналитикът ми не прецени и нейната роля в цялата история.
— Нейната роля? Нейната роля е на невинна жертва!
— Не го отричам — успокоително рече Алегре. — Притеснявам се не толкова от нелоялност, колкото от възможна небрежност от нейна страна.