— Ау! — извика той, когато тя размаза носа му с удар, събрал цялата сила и тежест на ръката й. Ударът не заби костта на носа в мозъка му и не го уби на място, както пишеше в книгите — Екатерин не бе и очаквала подобен ефект, — но ако не друго, му потече кръв и носът му започна да се подува. Вормонкриеф сграбчи китките й. Екатерин се дърпаше и бореше като обезумяла.
Гласът й най-после се върна и тя изкрещя с цяло гърло:
— Пусни ме, идиот тъп!
Той я зяпна невярващо. Повъзстановила равновесието си с намерение да изпробва дали онова нещо с коляното в слабините сработва по-добре от удара в носа, Екатерин тъкмо вдигаше крак от пода, когато я спря убийствено хладният глас на Илян:
— Дамата те помоли да я пуснеш, лейтенант. Не би трябвало да й се налага да те моли два пъти. Или дори… веднъж.
Очите на Вормонкриеф се ококориха, когато позна бившия шеф на ИмпСи. Ръцете му се отвориха рязко, а пръстите му се размахаха леко, сякаш да се отърсят от вината си. Устните му се раздвижиха в няколко последователни и неуспешни опита да произведат звук, преди да се включат и останалите части от говорния му апарат.
— Капитан Илян! Сър! — Понечи да отдаде чест, после до главния му мозък стигна фактът, че Илян е в цивилни дрехи, и вместо към челото, ръката му зави към лицето и се зае да проучи пораженията, нанесени на носа му. Вормонкриеф се втренчи потресено в кръвта, размазана по пръстите му.
Екатерин го заобиколи, смести се до Ники в креслото на вуйчо си и притисна хлипащото дете до гърдите си. Ники трепереше. Тя зарови нос в чистата му момчешка коса, после погледна гневно Вормонкриеф.
— Как смееш да идваш тук неканен и да разпитваш сина ми без мое позволение! Как смееш да го тормозиш и плашиш така! Как смееш!?
— Много добър въпрос, лейтенант — каза Илян. Очите му бяха твърди, студени и изобщо не бяха мили. — Би ли бил така добър да отговориш и да задоволиш любопитството и на двама ни?
— Виждате ли, виждате ли, сър, аз, аз, аз…
— Аз видях едно — каза Илян със същия леденостуден глас. — Видях, че влезе в дома на имперски ревизор, непоканен и без да оповестиш пристигането си, в отсъствие на самия ревизор, и подложи на физическо насилие член на неговото семейство. — Мигновена пауза, в която сащисаният Алексей сграбчи носа си, сякаш в опит да скрие вещественото доказателство. — Кой е командващият ти офицер, лейтенант Вормонкриеф?
— Но тя ме уда… — Вормонкриеф преглътна, после пусна носа си и застана мирно. Лицето му позеленя. — Полковник Ушаков, сър. Операции.
С изключително зловещ жест Илян откачи един аудиосекретар от колана си и повтори информацията в микрофона му, заедно с пълното име на Алексей, датата, часа и мястото на простъпката. После върна аудиосекретаря на щипката му с тихо прищракване, което отекна гръмовно в настъпилата тишина.
— На полковник Ушаков му предстои разговор с генерал Алегре. А колкото до теб, свободен си, лейтенант.
Вормонкриеф се оттегли заднишком. Ръката му се вдигна към Екатерин и Ники в един последен, напразен жест.
— Екатерин, моля те, позволи ми да ти помогна…
— Ти лъжеш! — озъби му се тя, все така притиснала Ники до себе си. — Лъжеш и мърсиш. Повече никога да не си стъпил тук!
Искреното, макар и стреснато объркване на Алексей беше по-вбесяващо, отколкото биха били гневът или негодуванието му. Възможно ли бе да не е разбрал и една дума от онова, което му беше казала? Все така потресен, той се измъкна във вестибюла и излезе от къщата. Екатерин стисна зъби, докато слушаше как тропотът на ботушите му заглъхва по алеята пред входната врата.
Илян остана както си беше, облегнат на портала, скръстил ръце и вперил поглед в нея.
— Колко време стояхте там? — попита го тя, след като дишането й се успокои достатъчно.
— Хванах частта за разпита с фаст-пента. Всички онези ключове думи — ИмпСи, съучастие… Воркосиган. Моля да ме извините за подслушването. Старите навици умират трудно. — Усмивката му се върна, но топлотата й се забави доста повече.
— Е… благодаря, че ме отървахте от него. Военната дисциплина е чудесно нещо.
— Да. Чудя се колко време ще му е нужно да се сети, че нямам власт над него, нито над някой друг. Е, няма значение. За какво всъщност бръщолевеше противният нам Алексей?
Екатерин поклати глава и се обърна към Ники.
— Ники, миличък, какво стана? Колко време стоя тук онзи човек?
Ники подсмръкна, но вече не трепереше толкова.
— Позвъни на вратата малко след като вуйна Вортис излезе. Пита ме разни неща за когато лорд Воркосиган и дядо Вортис бяха отседнали у нас на Комар.