После, в ресторанта, който тя беше избрала, съвсем случайно се засякоха с онова навъсено пале — студент последна година, и пъзелът беше започнал да се нарежда. Беше го използвала, по дяволите, за да изпробва верността на навъсеното студентче. И тъпото пале се бе търколило по гръб и бе размахало опашка, точно както се очакваше от него. „Приятно ми е, сър. О, това не е ли чичо ти, за когото спомена, че работел в Службата? Извинете…“ Изящният начин, по който бе превърнал прекомерно любезно издърпания стол в обида, беше достоен за уважение. Иван бе избягал малко след това, като мълчаливо им бе пожелал да се наслаждават един на друг. Краставите магарета и така нататък. Какво им ставаше на бараярските момичета напоследък? Превръщаха се почти… почти в галактички, сякаш бяха ходили на уроци при онази Куин, страховитата приятелка на Майлс. Саркастичната препоръка на майка му да се придържа към жени от собствената му класа и възрастова група започваше почти да придобива смисъл.
Леки стъпки долетяха откъм коридора и братовчед му се появи на прага. Иван обмисли и отхвърли идеята да удостои Майлс с живописен преразказ на снощния си разгром. Каквито и чувства да свиваха устните на Майлс и да свеждаха главата му в тази стойка на булдог с трън в задника, със сигурност не обещаваха съчувствие.
— Зле избра момента, Иване — озъби му се Майлс.
— Какво, да не би да ти развалих тет-а-тето? Парков дизайнер, а? И аз бих развил внезапен интерес към пейзаж като този. Какъв релеф само!
— Изящен — прошепна Майлс, за миг разсеян от някакъв въображаем образ.
— А и лицето й не е лошо, нали? — добави Иван, без да сваля очи от него.
Майлс за малко да захапе въдицата, но в последния момент предъвка отговора, който му беше на езика, и вместо това се навъси.
— Не ставай алчен. Не ми ли разправяше за любовните погледи, които си мятате с мадам Вор не знам коя си? — Тръшна се на стола си и загледа Иван с присвити очи.
— Е, тая работа май пропадна.
— Удивляваш ме. Да не би услужливият съпруг в крайна сметка да не се е оказал чак толкова услужлив?
— Не виждам защо се вдигна толкова шум. Тоест, в момента детето им го дундурка утробен репликатор. В наши дни човек дори не може да присади някое копеленце към семейното дърво, нали така? Както и да е, мъжът й се добрал до някаква служба в колониалната администрация и я подбра към Сергияр. Дори не ни остави да си вземем довиждане като хората. — Всъщност сцената беше доста неприятна и придружена с косвени смъртни заплахи. Въпросната дама можеше да смекчи удара, като покаже поне малък признак на съжаление или дори загриженост за живота и доброто здраве на Иван, но вместо това през цялото време вися на ръката на мъжа си и определено изглеждаше впечатлена от гръмкия начин, по който той защитаваше територията си. Колкото до провинциалната невръстна терористка със скутера, която се беше опитал да прикотка, за да изцери разбитото му сърце… Иван потисна полазилите го тръпки.
Отърси се от краткото си ретроспективно униние и продължи:
— Обаче вдовица, истинска, жива млада вдовица! Даваш ли си сметка колко е трудно да се открие такава в наши дни? Познавам колеги от щаба, които биха дали дясната си ръка за приятелски настроена вдовица, само дето въпросната ръка им е необходима за дългите самотни нощи. Та как се натъкна на това гърненце с мед?
Братовчед му не благоволи да отговори. След миг махна към рулото листове, което лежеше забравено до чинията на Иван.
— Та за какво е всичко това?
— А, това ли? — Иван разстла рулото, оглади листовете и ги подаде на Майлс през масата. — Това е дневен ред на предстоящата ти среща с императора, бъдещата императрица и майка ми. Притиснала е Грегор до стената и го тормози за последните подробности около церемонията. Тъй като ти ще си му Секундант, присъствието ти е желателно и задължително.