— Как и кога разбрахте за това?
Тя почна да му разказва — доста объркано, поне в нейните уши — за нахлуването на Вормонкриеф, подпомагана на моменти от Ники. Детето заекваше на всяка втора дума, но Майлс го изслуша мълчаливо, с уважение и внимание, които, изглежда, поуспокоиха Ники въпреки ужасното естество на темата. Наложи му се обаче да засмуче устни, прикривайки усмивката си, докато Ники живописно разказваше как Вормонкриеф се е сдобил с разкървавения си нос:
— И си омаца цялата униформа! — завърши разказа си Ники, при което Екатерин примигна стреснато, осъзнавайки, че е станала обект на изпълнени с мъжко възхищение погледи от страна и на двамата си събеседници.
Но мигът на ентусиазъм отмина бързо. Майлс потри чело.
— Ако зависеше от мен, още сега бих отговорил на част от въпросите ти, Ники. За съжаление обаче, преценката ми се явява преценка на заподозрян. Да нарека положението си „сблъсък на интереси“ би било слабо казано. — Той въздъхна и се облегна в твърдия си стол, но небрежната му поза беше твърде неубедителна. — Първото, което бих искал да подчертая, е, че за момента обвинението засяга само мен. За щастие, разплискалата се помия някак ви е пропуснала. И бих искал това да си остане така. Ако… не се виждаме, никой не би имал повод да окаля и вас.
— Но така вие ще се озовете в още по-лоша позиция — каза Екатерин. — Ще изглежда така, сякаш вярвам на лъжите на Алексей.
— А в другия случай ще изглежда, че двамата с вас сме били съучастници в смъртта на Тиен. Не знам как бих могъл да обърна това в наша полза. Затова пък знам как да намаля щетите наполовина.
Екатерин се намръщи. „И да те оставя сам да посрещнеш ударите?“ След малко каза:
— Предложеното от вас разрешение е неприемливо. Ще трябва да измислите друго.
Очите му се впериха изпитателно в лицето й.
— Както желаете…
— За какво говорите? — настоя Ники, свъсил объркано вежди.
— Виждаш ли. — Майлс вдигна пръсти към устните си и погледна момчето. — Изглежда, причината, поради която политическите ми противници ме обвиняват, че съм повредил дихателната маска на баща ти, е желанието ми да ухажвам майка ти.
Ники набръчка носле, докато осмисляше казаното.
— Ти наистина ли си я помолил да се омъжи за теб?
— Ами, да. По един доста… неискрен начин. — Наистина ли се изчервяваше? Хвърли й кос поглед, но Екатерин нямаше представа какво е прочел на лицето й. Нито как го е интерпретирал. — Но сега се боя, че ако двамата с нея продължим да се виждаме, хората ще решат, че заедно сме заговорничели срещу баща ти. Тя пък се бои, че ако не продължим да се виждаме, хората ще го приемат като доказателство, че според нея аз наистина съм — извинявай, ако това ти звучи грубо — че наистина съм го убил. Или, с други думи, отиваш по дяволите, ако го направиш, отиваш по дяволите и ако не го направиш.
— Те да вървят по дяволите — дрезгаво рече Екатерин. — Не ми пука какво мислят, говорят или правят онези невежи идиоти. Да се задавят дано със злобните си клюки. — Ръцете й се стиснаха в юмруци в скута й. — Интересува ме само какво мисли Ники. — „Пукни, Вормонкриеф!“
Воркосиган я погледна, вдигнал вежда.
— И смятате, че тази версия няма да стигне и до него, както стана с първата?
Ники отново се беше умърлушил и местеше неуверено поглед между двамата. Моментът не беше подходящ, реши Екатерин, да му прави забележка, че си е качил краката върху хубавия диван.
— Добре — тихо каза Майлс. — Така да бъде. — Кимна й едва забележимо. Екатерин потрепна при неканената представа за рицар, който спуска забралото си, готов да се впусне в турнирната битка. Майлс погледна Ники и навлажни устни. — А… какво мислиш ти за всичко това, Ники?
— Не знам. — След краткия си пристъп на словоохотливост Ники отново се затваряше. Лошо.
— Нямам предвид фактите. Все още не разполагаш с достатъчно факти, върху които да си изградиш мнение. Опитай с чувствата. Тревогите. Например, страх ли те е от мен?
— Не — измънка Ники, обви ръце около коленете си и втренчи поглед в обувките си върху тапицерията от нежна жълта коприна.
— Страх ли те, че може да се окаже вярно?
— Не може да е вярно — ожесточено възрази Екатерин. — Беше физически невъзможно.
Ники вдигна очи.
— Но той е работил за ИмпСи, мамо! Агентите на ИмпСи могат да направят всичко и да го направят да изглежда така, както те искат!
— Благодаря ти за този… вот на доверие, Ники — сериозно рече Майлс. — Мисля, че… Всъщност, Екатерин, Ники е прав. Сещам се за няколко възможни сценария, които не биха били в противоречие с веществените доказателства, които видяхте вие.