— Посочете ми един — презрително каза тя.
— Според най-елементарния може да съм имал съучастник. — И той завъртя леко пръсти, доста зловещо, имитирайки как някой развива вентила на кислородната бутилка на прикован човек. Ники, разбира се, не схвана значението нито на жеста, нито на намека. — И това е само най-простият сценарий. Щом аз мога да се сетя, значи могат и други. А не се съмнявам, че някои от тях не биха се поколебали да споделят гениалните си хрумвания с вас.
— И вие сте го предвидили? — попита тя с усещането, че крайниците й изтръпват.
— Десет години в ИмпСи се отразяват на мисленето. И някои от промените не са приятни.
Приливната вълна от гняв, довела я тук, започваше да се отдръпва, оставяйки я на пустинен бряг. Не беше възнамерявала да говори толкова открито пред Ники. Но Вормонкриеф беше унищожил и последния й шанс да защити сина си чрез неведение. Може би Майлс беше прав. Щеше да им се наложи да се справят с това. Те тримата трябваше да се справят с това и да продължат да се справят, без значение дали са готови, или не, дали са достатъчно пораснали, или не.
— Колкото и да си играе човек с фактите, рано или късно стига дотук. Рано или късно нещата опират до доверието. Или до липсата на доверие. — Той се обърна към Ники, очите му бяха неразгадаеми. — Истината е следната. Ники, не съм убил баща ти. Той излезе от купола с почти празни резервоари на дихателната си маска, които не провери, а после беше възпрепятстван да се прибере навреме. Аз допуснах две непростими грешки, които ми отнеха възможността да му помогна. Съжалявам, но вече е късно да ги поправя. Единственото нещо, което мога да направя като компенсация, е да се погрижа за… — Млъкна рязко и изгледа тревожно Екатерин. — Единственото нещо е да се погрижа вие с майка ти да сте добре и да не се нуждаете от нищо.
Екатерин го изгледа. Тя и Ники бяха били последната грижа на Тиен, иначе той нямаше да я остави без пукната пара, да се опозори и да зареже сина си със сериозно генетично заболяване. В един миг по време на погребението беше попитала Ники кой е най-хубавият му спомен от баща му. Детето беше посочило онази чудесна едноседмична почивка на морето, където ги беше завел Тиен. Екатерин, която знаеше, че билетите за теснолинейката и престоя им в хотела бяха платени от брат й Хюго, си бе замълчала. Дори и от гроба, помисли си горчиво тя, Тиен протягаше костелива ръка и смазваше стремежа й към покой. Може би предложението на Воркосиган да сподели отговорността щеше да се отрази благотворно върху оформящия се мироглед на сина й.
Устните на Ники бяха стиснати, а очите му — премрежени от непролети сълзи — явно обмисляше откровените до болка думи на Майлс.
— Но… — започна той и млъкна.
— Сигурно ти идват наум десетки въпроси — кротко каза Майлс. — Ще ми кажеш ли някои от тях? Или поне един-два?
Ники сведе поглед, после отново вдигна глава.
— Но… но… защо не е проверил дихателната си маска? — Поколеба се, после бързо продължи: — Защо не си му дал от своя кислород? Какви са били двете ти грешки? За какво си излъгал мама, та тя се беше вбесила толкова? Защо не си могъл да го спасиш? И от какво са тези рани по китките ти? — Ники си пое дълбоко дъх, погледна уплашено Майлс и извика с изтъняло гласче: — Трябва ли да те убия като капитан Ворталон?
Майлс беше следил внимателно пороя от въпроси, но последният, изглежда, го свари неподготвен.
— Извинявай. Като кого?
— Капитан Ворталон е любимият герой на Ники от холовидеото — обясни Екатерин смутено. — Той е скоков пилот, преживява какви ли не галактически приключения заедно с принц Ксав и доставя незаконно оръжие за Съпротивата по време на сетаганданското нашествие. Имаше цяла поредица за това как преследва група колаборационисти, които са убили коварно баща му, лорд Ворталон, и на които отмъщава, като ги избива един по един.
— Този съм го пропуснал, и аз не знам защо. Сигурно съм бил някъде другаде. Позволявате му да гледа цялото това насилие, на крехка възраст като неговата? — Погледът му внезапно се беше оживил.
Екатерин вирна брадичка.
— Казваха, че е образователна програма, заради историческата достоверност на действието.
— Когато бях на годините на Ники, се бях вманиачил на тема лорд Ворталия Храбри, легендарния герой от времето на Изолацията. Всъщност като се замисля, всичко започна от една холовидео поредица, макар че преди да загубя интерес успях да убедя дядо ми да ме заведе в архивите и да ми намери оригиналните документи от онова време. Оказа се, че Ворталия не е чак толкова легендарен, а истинските му приключения съвсем не са били толкова героични. Май и сега ще мога да изпея всичките девет куплета на песента, която вървеше със…