Галени махна с ръка в знак, че приема думите му.
— От ИмпСи няма да се оплачат.
„Наистина е добре — напомни си Майлс, — че няма пробив в секретността по комарския случай.“ Но това слагаше край на слабата му, неизречена надеждица, че може да повери Ришар и подлизурковците му на лишените от нежност грижи на ИмпСи.
— Докато само си приказват, така да е. Но кажи на Алегре, че ако се стигне до официално обвинение в убийство срещу мен в Съвета… — „Тогава какво?“
Галени присви очи.
— Имаш ли основание да смяташ, че някой може да повдигне такова обвинение? Кой?
— Ришар Ворутиър. Той един вид… ми го обеща на четири очи.
— Обаче не може. Освен ако не убеди някой от членовете да го повдигне вместо него.
— Може, ако надвие лорд Доно и бъде утвърден за граф Ворутиър.
— Майлс… ИмпСи не може да огласи доказателствата около смъртта на Ворсоасон. Дори и пред Съвета на графовете.
Майлс разчете последното като „особено пред Съвета на графовете“. И понеже познаваше тази непредсказуема институция, нямаше как да не се съгласи.
— Да. Знам.
Галени попита неспокойно:
— Какво смяташ да правиш?
Майлс си имаше по-основателни причини от опънатите нерви на висшите служители на ИмпСи, за да потуши без много шум цялата тази история. Две причини — майка и син. Ако го изпипаше добре, надвисналата над главите им юридическа каша въобще нямаше да засегне Екатерин и нейния Ники.
— Нищо повече — нито по-малко — от записаното в служебната ми характеристика. Малко политика. В бараярски стил.
Галени го изгледа подозрително.
— Не знам, но… ако наистина си решил да излъчваш невинност, ще трябва да се постараеш повече. Много… нервничиш.
Майлс… изнервничи.
— Има вина и вина. Не съм виновен за предумишлено убийство. Виновен съм, че прецаках работата. И не съм единственият, между другото — много сме. Начело с онзи глупак Ворсоасон. Ако само беше… по дяволите, всеки път щом слезеш от совалката в някой комарски купол, те карат да седнеш на едно столче и ти прожектират образователен филм за дихателните маски и поддържането им. А той беше живял там почти една година! Знаел е. — Майлс се умълча за миг, после продължи: — Не че аз не сглупих, като излязох от купола, без да уведомя своите хора.
— Работата е там, че никой не те обвинява в небрежност.
Устните на Майлс се извиха горчиво.
— Ласкаят ме, Дъв. Ласкаят ме.
— По този въпрос не мога да ти помогна — каза Галени. — Имам си достатъчно проблеми.
— Шах и мат. — Майлс въздъхна.
Галени го гледа дълго, после каза без предисловие:
— Сега за твоя клонинг.
— Брат.
— Да, за него. Знаеш ли… имаш ли представа… какви са му намеренията относно Карийн Куделка?
— Кой пита — ИмпСи или Дъв Галени?
— Дъв Галени. — Галени замълча, този път за дълго. — След… съмнителната услуга, която той ми направи, когато за пръв път се срещнахме на Земята, бях доволен, че оцеля и се измъкна. Дори не се изненадах прекалено, когато разбрах, че се е появил тук, нито — след като се запознах с майка ти, — че семейството ти го е приело. Дори се бях примирил с вероятността да се срещаме — от време на време. — Гласът му трепна едва доловимо. — Но не бях очаквал, че ще мутира в мой баджанак!
Майлс вдигна вежди в израз на частично съпричастие. Въздържа се да реагира грубо, като да се изкиска например.
— Бих отбелязал, че в известен, макар и изключително чудат смисъл, вие вече сте сродени. Той ти е доведен брат. Създаден е по поръчка на баща ти и според някои интерпретации на галактическите закони за клонирането това го прави негов син.
— От тази мисъл ми се завива свят. И ме заболява главата. — После сащисано се втренчи в Майлс, — Марк не се смята за мой доведен брат, нали?
— Засега не съм насочил вниманието му към тази законова постановка. Но само си помисли, Дъв, колко по-лесно би било за теб, ако ти се налага да го представяш само като свой баджанак. Така де, много хора имат баджанаци, от които се срамуват, то си е чиста проба житейска лотария. Всичко живо ще ти съчувства.
Галени му хвърли поглед, в който се четеше изключително слабо веселие.
— Просто ще сте некръвни роднини — каза Майлс с малко гадна усмивка. — А с леко разтегляне на семейните връзки аз също ще съм ви роднина. Много мило, нали?
Всъщност… ако Екатерин някога го приемеше, той моментално щеше да се превърне във вуйчо и зет, сдобивайки се с трима шуреи едновременно, всичките със съпруги — шуренайки, както и с цяла глутница племенници и племеннички. Да не говорим за тъста и така нататък. Зачуди се дали някой от тях ще се окаже достатъчно шантав, за да се срамува от него. Или… една нова и неприятна мисъл… дали той нямаше да се превърне в ужасния зет, от когото всички се срамуват…