— Мислиш ли, че ще се оженят? — сериозно го попита Галени.
— Не. Сигурен съм обаче, че и с лост не можеш да отлепиш Марк от Карийн. И макар Карийн да има основателни причини да не бърза, не мисля, че който и да било от членовете на семейство Куделка знае как да предаде нечие доверие.
Последното си спечели леко потрепване на веждите и онова почти недоловимо омекване на физиономията, което неминуемо застигаше Дъв, споменеше ли някой любимата му Делия.
— Боя се, че ще трябва да се примириш с Марк като с постоянен фактор в живота си — заключи Майлс.
— Уф — беше единственото, което каза Галени. Трудно беше да се прецени дали въпросното междуметие изразява примирение, или стомашна болка. Във всеки случай той стана и си тръгна.
Марк тъкмо влизаше във вестибюла с черните и бели плочки откъм асансьорите в задния коридор, когато се засече с майка си, която слизаше по централното стълбище.
— О, Марк — доволно рече графиня Воркосиган, сякаш тъкмо него бе искала да види. Той спря послушно и я изчака да слезе. Тя огледа спретнатото му облекло — любимия му черен костюм, разнообразен с — по негово мнение — незаплашително тъмнозелена риза. — Излизаш ли?
— След малко. Тъкмо се канех да намеря Пим и да го помоля да ми услужи с един от гвардейците си за шофьор. Имам делова среща с един приятел на лорд Ворсмит. Човекът е в хранителния бизнес и обеща да ми обясни как работи бараярската система на разпространение. Може в бъдеще да ни стане клиент, та реших, че ще е добре, ако пристигна с наземна кола, съвсем по воркосигански.
— Добра идея.
По-нататъшният й коментар бе осуетен от появата на две момчета, които завиха на бърз ход иззад ъгъла — синът на Пим, Артур, понесъл миризлива пръчка с памук, на върха, и момчето на Янковски, Денис, гушнало голям буркан. Децата изтрополиха нагоре по стълбите покрай графинята, като я поздравиха с по едно задъхано: „Здравейте, милейди!“
Тя ги изгледа и веждите й се вдигнаха развеселено.
— Нови попълнения за каузата на науката? — попита тя Марк, след като момчетата се скриха с топуркане и кикотене в дъното на коридора.
— За каузата на предприемачеството. На Мартя й хрумна гениална идея. Определи възнаграждение за всяка заловена маслена буболечка и пусна момчетата на гвардейците по петите им. По марка на парче, плюс премия от десет марки за царицата. Енрике се върна към работата си и по цял ден реже гени на филийки, лабораторията е в идеален ред, а аз най-после мога да насоча вниманието си към финансирането на проекта. Прибираме буболечките по две до три на час, така че би трябвало да приключим с това до утре, или най-късно до вдругиден. Слава богу, засега никое от децата не се е сетило да се вмъкне в лабораторията и да освободи още буболечки, така че да поднови икономическия ресурс. Може би ще е добре да измайсторя някакви заключалки за къщите им.
Графинята се засмя.
— Я стига, лорд Марк, не обиждай чувството им за чест. Та те са деца на нашите гвардейци.
— Аз бих се сетил за това, когато бях на техните години.
— Ако буболечките не бяха на васалния им лорд, може би и те щяха да се сетят. — Усмихна се, но усмивката й бързо увехна. — Като говорим за обиди… Исках да те питам дали си чул онези злостни слухове, които се разпространяват за Майлс и неговата мадам Ворсоасон.
— Последните няколко дни почти не съм излизал от лабораторията. А Майлс рядко слиза долу, кой знае защо. Какви злостни слухове?
Тя присви очи, хвана го под ръка и го поведе към малкия вестибюл пред библиотеката.
— Илян и Алис ме дръпнаха настрана снощи, на вечерята у Воринис, и ме осведомиха какво става. Добре че го чух най-напред от тях. По-късно още двама от гостите настояха да ми разкажат алтернативните си версии… всъщност единият търсеше потвърждение. Другият, изглежда, се надяваше, че ще предам думите му на Арал, понеже самият той не смеел да ги повтори в лицето му, това дребно безгръбначно нищожество. Изглежда, из столицата циркулират слухове, че докато е бил на Комар, Майлс по някакъв начин се е отървал от покойния съпруг на Екатерин.
— Е — разсъдливо отвърна Марк, — ти знаеш за това повече от мен. Вярно ли е?
Веждите й се стрелнаха нагоре.
— Интересува ли те наистина?
— Не особено. От всичко, което успях да разбера — между редовете най-вече, защото Екатерин не говори много за него, — Тиен Ворсоасон си е бил чиста загуба на храна, вода, кислород и време.
— Майлс казвал ли ти е нещо, което… което да породи у тебе съмнения за смъртта на Ворсоасон? — попита тя и седна до огромното старинно огледало, което красеше външната стена.