— Всъщност, не. — призна Марк, дръпна един стол и се настани срещу майка си. — Макар да останах с впечатлението, че се смята за виновен в известна небрежност. Ако питаш мен, щеше да е много по-интересно, ако наистина й беше направил услугата да я отърве от онова копеле, мъжа й.
Графинята замислено въздъхна.
— Понякога, Марк, въпреки безспорните успехи на бетанската ти терапевтка, влиянието на Джаксън Хол, изглежда, взема надмощие.
Той невъзмутимо сви рамене.
— Съжалявам.
— Трогната съм от неискреността ти. Само бъди така добър да не повтаряш тези твои, без съмнение, искрени думи пред Ники.
— Може и да съм отраснал на Джаксън Хол, мадам, но не съм пълен глупак.
Тя кимна, явно успокоена. Понечи да заговори отново, но в този момент двойните врати на библиотеката се отвориха широко и влязоха комодор Дъв Галени и Майлс.
Щом забеляза графинята, комодорът спря и я поздрави учтиво. Поздравът му към Марк беше също толкова любезен, но комодорът изглеждаше някак нащрек, сякаш Марк току-що се е възстановил от отвратителна кожна болест, а той самият е прекалено възпитан, за да коментира белезите. Марк го поздрави по същия начин.
Галени не се застоя. Майлс изпрати госта си и пак тръгна към библиотеката.
— Майлс! — повика го графинята, стана и го последва. Марк провлачи крака след тях, защото не беше сигурен дали майка им вече е приключила с него, или напротив. Тя настигна Майлс при едно от канапетата до камината. — Разбрах от Пим, че твоята мадам Ворсоасон е била тук вчера, докато двамата с Арал бяхме навън. Била е тук, а аз съм я изпуснала!
— Не беше точно светско посещение — каза Майлс. Нямаше накъде да мърда, така че се примири и седна на канапето. — А едва ли можех да я задържа, докато двамата с баща ми се върнете — в полунощ.
— Има някаква логика в думите ти — каза майка му и окончателно затръшна капана, като седна решително на канапето срещу него. Марк се настани предпазливо до нея. — Кога все пак ще ни бъде разрешено да се запознаем с нея, това питам аз?
Той я погледна нащрек.
— Не… сега. Ако нямаш нищо против. В момента нещата между нас са в доста деликатно, хм, положение.
— Деликатно — потвори като ехо графинята. — Това не е ли значително подобрение спрямо опропастения живот, придружен с повръщане?
Мигновена надежда проблясна в очите му, но той поклати глава.
— За момента е трудно да се каже.
— Разбирам. Но единствено защото Саймън и Алис бяха така добри да ни го обяснят снощи. Може ли да попитам защо трябваше да чуем за тази отвратителна клюка от тях, а не от теб?
— О, съжалявам — промърмори Майлс. — Самият аз чух за това едва онзи ден. Напоследък пътищата ни се разминават, затънали сте в светски задължения и така нататък.
— Знаеш го от два дни и си мълчиш? Сега разбирам на какво се дължи внезапният ти интерес към колония Хаос, който така ентусиазирано прояваваше последните два пъти, когато се оказвахме заедно на масата.
— Е, наистина ми беше интересно как вървят нещата на Сергияр. Но трябваше да изчакам и анализа на ИмпСи.
Графинята погледна към вратата, през която преди малко беше излязъл комодор Галени, и изхъмка:
— Аха. Това обяснява идването на Дъв.
— Именно — кимна Майлс. — Ако ставаше дума за изтичане на секретна информация, работата щеше да е съвсем друга.
— А такова няма?
— Така изглежда. По всичко личи, че си имаме работа с една изцяло политически мотивирана художествена измислица, сътворена въз основа на изцяло случайно стечение на… случайности. С автори — малка група графове от Консервативната партия и техни блюдолизци, които в последно време съм засегнал по един или друг начин. Реших да се справя с това… политически. — Лицето му застина в мрачна и сурова гримаса. — По мой си начин. Всеки момент очаквам Доно Ворутиър и Рене Ворбретен, между другото. Имаме да обсъдим някои неща.
— А, съюзници? Добре. — Очите й се присвиха доволно.
Той сви рамене.
— Нали точно това е политиката, повече или по-малко. Или поне за мен е така.
— Това е по твоята част. Оставям го на теб и теб на него. Но какво ще стане с теб и Екатерин? Смяташ ли, че вие двамата ще издържите на натиска?
— Тримата. Не изключвай Ники. Още не знам.
— Мислех си — каза графинята, като го наблюдаваше внимателно — дали да не поканя Екатерин и Карийн на чай. По женски.
Израз на тревога, ако не и на откровена паника, се изписа на лицето на Майлс.
— Аз… рано е. Просто… е рано.
— Рано? — разочаровано рече графинята. — Тогава кога?
— На Карийн техните няма да й разрешат да дойде — вметна Марк. — Нали… мислех, че са прекъснали отношенията си с нас. — Трийсетгодишно приятелство, унищожено от него. „Добра работа, Марк. Кое ще е следващото? Случайно да подпалиш замъка Воркосиган?“ Това поне би решило проблема с плъзналите навсякъде буболечки…