Но вече беше късно да се оттегли. Майлс, който се бе обърнал изненадано към него, овладя неприязненото си изражение, въздъхна и му махна да влезе.
— Здрасти, Иване. Какво те води тук?
— Майка ми ме прати да ти дам тази бележка. Представа нямам защо просто не ти се обади по комтаблото, но шансът да се измъкна не беше за изпускане, така че не седнах да споря с нея. — Иван му подаде тежкия плик с емблемата на двореца, подпечатан с личния герб на лейди Алис.
— Да се измъкнеш? — попита развеселено Рене. — А аз си мислех, че си се сдобил с една от най-приятните службици, на които могат да се надяват офицерите във Ворбар Султана.
— Ха! — мрачно възкликна Иван. — Искаш ли я? Все едно работиш в един кабинет с цял отбор бъдещи тъщи в предсватбена истерия, всяка от които е вманиачена на тема контрол. Не знам откъде майка е намерила толкова много ворски драконки. Обикновено човек се сблъсква с тях поединично, при това заобиколени от цяло семейство, което да тормозят. Да ги събереш всичките накуп, при това обединени от обща цел, просто не е редно. — Той си придърпа един стол между Майлс и Рене и седна на ръба му, в красноречиво временна поза. — В моя случай йерархията е обърната наопаки — двайсет и три командирки и един подчинен — аз. Искам да си се върна в Операции, където началниците ми не започват всяка своя безумна заповед със заплашителното предисловие „Иванчо, миличък, такъв си ми добричък, нали ще…“ Какво ли не бих дал да чуя един хубав, басов, стопроцентово мъжки рев „Ворпатрил!“… От някой друг освен от графиня Воринис, де.
Ухиленият Майлс понечи да отвори плика, но после спря и се заслуша — Пим говореше с някого в преддверието долу.
— А, добре. Точно навреме — каза Майлс.
За особено неприятна изненада на Иван, посетителите, които Пим въведе в покоите на господаря си, бяха лорд Доно, Биърли Ворутиър и гвардеец Забо. И тримата поздравиха Иван с отвратително лъчезарни усмивки. Лорд Доно разтърси сърдечно ръката на граф Рене и седна до ниската масичка срещу Майлс. Биърли подпря лакти на гърба на Доновия фотьойл и огледа присъстващите. Забо си придърпа обикновен стол като на Иван, седна малко по-встрани от благородниците и скръсти ръце на гърдите си.
— Извинете ме за секунда — каза Майлс и отвори плика. Извади бележката на лейди Алис, плъзна поглед по нея и се усмихна. — И така, господа. Ето какво пише леля ми Алис. „Скъпи Майлс… — следват обичайните любезности, после — Кажи на приятелите си, че според графиня Ворсмит, Рене може да разчита на гласа на съпруга й. Колкото до Доно, ще трябва да понатиснем малко, но темата за бъдещето му като убеден поддръжник на Прогресивната партия може да даде плодове. Лейди Мери Ворвил също докладва за благоприятен вятър в платната на Рене, благодарение на милите спомени, които баща й, граф Ворвил, пази от военновременните си приключения с покойния му баща. Първоначално смятах, че ще е неделикатно да лобирам в полза на лорд Доно пред графиня Ворпински, но тя ме изненада с доста ентусиазираното си одобрение на трансформацията, предприета от лейди Дона.“
Лорд Доно се засмя високо въпреки опита си да се сдържи и Майлс спря да чете и вдигна въпросително вежда.
— С граф, по онова време лорд, Ворпински бяхме доста добри приятели за известно време — обясни Доно с немалка доза самодоволство. — Това беше след теб, Иване. Мисля, че тогава ти беше на Земята заради онази задача в посолството.
За облекчение на Иван Майлс не попита за подробности, а само кимна разбиращо и продължи да чете, възпроизвеждайки много точно интонацията на лейди Алис:
— „Една лична визита на Доно при графинята, която да я убеди в реалността на промяната и в нейната необратимост — «необратимост» е подчертано, — може да бъде от полза на този фронт.
Според доклада на лейди Вортугалов няма много надежда нито за Рене, нито за Доно, що се касае до свекър й. Тя обаче — ха, слушайте само, — е преместила рождения ден на първия внук на графа с два дни напред, което случайно съвпада с деня, за който е насрочен вотът, и е поканила графа да присъства на отварянето на репликатора. Лорд Вортугалов също ще бъде там, разбира се. Освен това лейди Вортугалов спомена, че съпругата на графския заместник, който ще гласува вместо него в Съвета, вехне от копнеж да получи покана за императорската сватба. Смятам да отпусна една от резервните на лейди ВорТ., която да я даде на персона по свой избор. Заместникът на графа няма да гласува против желанието на господаря си, но може да се случи така, че да закъснее значително за въпросното сутрешно заседание или въобще да не се яви. Това не е плюс за вас, но може да се окаже неочакван минус за Ришар и Сигюр.“