Рене и Доно бяха започнали да си водят бележки.
— „Старият Ворхалас храни лична симпатия към Рене, но няма да гласува срещу интересите на Консервативната партия. И понеже безкомпромисната честност на Ворхалас не отстъпва по безкомпромисност на другите му разбирания, боя се, че каузата на Доно е обречена по отношение на него.
За Вортейн също няма надежда — не си хабете силите на този фронт. Аз обаче получих достоверна информация, че съдебното дело относно ползването на водните източници по границата между неговия окръг и този на съседа му, граф Ворволинкин, все още не е решено, а спорът се води с грозно ожесточение, от което страдат и двете семейства. Обикновено не бих допуснала, че е възможно да смразим граф Ворволинкин с Консервативната партия, но няколкото думи, прошепнати в ухото му от неговата снаха, лейди Луиза, която той много обича, че гласът му за Доно и Рене сериозно ще вбеси — подчертано — противника му, довели до наистина невероятен резултат. Можете спокойно да го включите в списъка на поддръжниците си.“
— Виж, това е неочакван подарък — доволно рече Рене и започна да пише още по-усилено.
Майлс обърна листа и зачете отново:
— „Саймън ми разказа за отвратителното поведение на“ — е, това не е важно, така, така, ха, — „изключително лош вкус“ — подчертано, благодаря ти, лельо Алис, такаа. — „И, най-накрая, скъпата ми лейди Воринис ме увери, че гласът на окръг Воринис също ще бъде в полза на двамата ти приятели. С обич, лейди Алис.
P.S. Няма извинение това да се свърши надве-натри в последната минута. Екипът ми, начело с мен, държи цялата тази каша да се разчисти възможно най-скоро, така че поканите да бъдат изпратени на когото трябва и навреме. В интерес на бързото решаване на тези неотложни въпроси, чувствай се свободен да товариш Иван с всякакви дребни задачи, за които сметнеш, че може да ти бъде от полза.“
— Какво?! — възкликна Иван. — Това последното си го измисли! Дай да видя… — Със самодоволна усмивка Майлс бутна писмото към Иван, който се наведе над рамото му да прочете последното изречение. Беше написано с безупречния почерк на майка му. По дяволите!
— Ришар Ворутиър седеше ей там — каза Майлс и посочи стола на Рене, — когато ми каза, че лейди Алис нямала глас в Съвета. Фактът, че е присъствала активно на ворбарсултанската политическа сцена повече години от всички нас, взети заедно, изглежда, му убягва. Толкова по-зле. — Усмивката му стана още по-широка.
Обърна се и погледна Пим, който влезе в дневната, бутайки количка за сервиране.
— Да ви предложа нещо освежаващо, господа?
Иван живна, но за негово разочарование на количката за сервиране беше сервиран чай. Е, и кафе, както и поднос със сандвичевите уникати на Мама Кости, които приличаха на декоративна хранителна мозайка.
— Вино? — подсказа обнадеждено той на братовчед си, когато Пим се зае да налива напитките. — Или бира поне?
— По това време? — каза Рене.
— Моят ден започна отдавна — увери го Иван. — Повярвай ми.
Пим му подаде чаша кафе.
— Това ще ви освежи, милорд.
Иван неохотно пое чашата.
— Когато дядо ми провеждаше политически консултации в този апартамент, винаги познавах дали заговорничи със съюзници, или преговаря с противници — каза Майлс. — Когато присъстващите бяха негови приятели, ги гощаваше с чай, кафе и закуски, така че да са във форма и да слушат внимателно. Когато си имаше работа с другия сорт, винаги се сервираше стряскащо изобилие и богат асортимент от алкохолни напитки. С напредването на срещата качеството спадаше, но дотогава гостите вече не бяха в състояние да направят разликата. Не пропусках случай да се вмъкна, когато ординарецът му вкарваше количката с виното. Ако си кротувах, обикновено не ме забелязваха и не ме гонеха от стаята.
Иван придърпа стола си по-близо до подноса със сандвичите. Биърли зае също толкова стратегическа позиция от другата страна на количката. Останалите гости взеха поднесените им от Пим чаши и засърбаха. Майлс приглади на коляно един лист с надраскан на ръка дневен ред.
— Първа точка — започна той. — Рене, Доно, лорд пазителят на ораторския кръг определи ли вече времето и реда на гласуване по исковете ви?
— Един след друг са — отвърна Рене. — Моят е пръв. Трябва да си призная, че нямах търпение да се свърши, така че съм доволен.
— Наистина е добре, но не по причината, за която си мислиш ти — каза Майлс. — Рене, когато те призоват в Кръга, ти трябва да го отстъпиш на лорд Доно. Който, след като гласуването по иска му приключи, ще ти го върне. Ясно е защо, нали?
— Да. — каза Рене. — Извинявай, Майлс, не знам къде ми е бил умът.