Размишленията му бяха прекъснати по възможно най-неприятния начин, когато палецът на братовчед му се спусна решително към две от празните квадратчета, които Иван се бе надявал да убягнат от вниманието му.
— Граф Ворпатрил — каза Майлс. — Аха. — И се усмихна на Иван.
— Защо гледаш мен? — попита Иван. — Не е като да си пием всяка вечер пиенето с Фалко Ворпатрил. Ако искаш да знаеш, когато го видях за последен път, старецът ми каза, че съм безнадежден лентяй и че съм срам за майка ми, за него самия и за всички дядковци Ворпатрил. Е, не каза „дядковци“, каза „здравомислещи“. Което си е все същото.
— О, Фалко те намира за поносимо забавен — безмилостно опроверга Майлс личния опит на братовчед си. — Но което е по-важно, за теб няма да е проблем да уредиш една среща на Доно със стареца. А нищо не пречи да кажеш и някоя добра дума за Рене.
„Знаех си аз, че ще се стигне до това, рано или късно.“
— Щях да рискувам здравето си даже ако му бях представил лейди Дона като своя годеница. Той по принцип не си пада много по семейство Ворутиър. Да му представя лорд Доно като бъдещ колега… — Иван потръпна и впери очи в брадатия мъж, който отвърна на погледа му с многозначителна извивка на устните.
— Годеница ли, Иване? — поинтересува се Доно. — Не знаех за тези ти намерения.
— Е, сега вече нямам шанс, нали? — троснато рече Иван.
— Да, сега, както и през последните пет години, когато тъпеех в провинцията. Аз бях там. Къде беше ти? — Доно пресече с вирната брадичка жалния опит на Иван да протестира. А от едва доловимия проблясък на горчивина в кафявите очи на бившата лейди Дона го побиха тръпки. Доно забеляза неудобството му и разтегли устни в бавна и доста злобна усмивка. — Наистина, Иване, вината е изцяло твоя. Много бавно действаш.
Иван се сви като ударен. „По дяволите, тази жена… мъж… особа ме познава прекалено добре…“
— Както и да е — продължи Доно, — налага му се да избира между Ришар и мен, така че във всички случаи ще си има работа със семейство Ворутиър. Единственият въпрос е кого от двамата ще предпочете.
— А аз не се съмнявам в способността ти да изтъкнеш всички недостатъци на Ришар — вметна Майлс.
— Някой друг може и да може. Не аз обаче — каза Иван. — Офицерите на действителна служба не бива да се забъркват в партийната политика, така че точка по въпроса. — Той скръсти ръце и изправи снага — или поне горната част от нея, по причина че седеше — като символ на ненакърнимото си достойнство.
Майлс почука по писмото на майка му.
— Да, но имаш законна заповед от назначения ти началник. В писмен вид при това.
— Майлс, ако не изгориш това проклето писмо след срещата, значи съвсем си се побъркал! Толкова пари, че не знам как не е избухнало в пламъци от само себе си! — Написана на ръка, предадена на ръка, без електронно или каквото и да било друго копие където и да било — директивата „унищожи след като прочетеш“ беше повече от ясна.
Зъбите на Майлс се оголиха в усмивка.
— Учиш ме как да си гледам работата ли, Иване?
— Категорично отказвам да имам повече нещо общо с това. Когато се съгласих да доведа Доно на вечерята ти, му заявих, че това е последната услуга, която му правя, и държа на думата си.
Майлс го изгледа. Иван се размърда неспокойно. Надяваше се Майлс да не се сети да звънне в двореца за потвърждение. По-безопасно беше да се опъне на майка си в нейно отсъствие, отколкото очи в очи. Нагласи на лицето си непреклонна физиономия, намести се в стола си и зачака — с известно любопитство — какво ще измисли Майлс, във вид на изнудване, подкуп или тактика от позиция на силата, за да го убеди в правотата си. Да заведе Доно у Фалко Ворпатрил щеше да е наистина неудобно. Тъкмо обмисляше как да се представи пред Фалко като напълно незаинтересован страничен наблюдател, когато Майлс каза:
— Добре. А сега да минем на…
— Казах не! — отчаяно извика Иван.
Майлс го погледна с лека изненада.
— Чух те. И се съгласих — няма да те използваме. Повече за нищо няма да те моля. Успокой се.
Иван се облегна назад, обзет от дълбоко облекчение. А не от, увери сам себе си той, дълбоко разочарование. И със сигурност не от дълбока тревога. „Но… но… но… противното дребно джудже се нуждае от мен, кой иначе ще му извади кестените от огъня…“
— А сега да минем на следващата точка — продължи Майлс, — която е свързана с мръсните номера.