Иван го зяпна ужасено. „Десет години като най-довереният агент на Илян в секретните операции на ИмпСи…“
— Не го прави, Майлс!
— Какво да не правя? — спокойно се поинтересува Майлс.
— Каквото си намислил. Просто недей. Не искам да имам нищо общо с това.
— Канех се да кажа — продължи Майлс, като му хвърли един изключително безизразен поглед, — че ние, понеже сме на страната на истината и справедливостта, не е нужно да се принизяваме до такива мошеничества като, да речем, подкупи, убийства или по-леки форми на физическо насилие, или — ха! — изнудване. Пък и тези неща са склонни да… се връщат върху главите на вдъхновителите си. — Очите му засвяткаха. — Трябва обаче да бъдем нащрек за подобни ходове от страна на опонентите ни. Като се започне с очевидното — приведете пълния състав на гвардейците си в бойна готовност, погрижете се колите ви да се охраняват от чуждо вмешателство и, последно, но не и по важност, погрижете се да си подсигурите алтернативни маршрути и начини на придвижване до двореца Ворхартунг в деня на гласуването. И още нещо: преценете от колко хора можете да се лишите и пратете най-доверените и изобретателните от тях да се погрижат дискретно за благополучното пристигане на поддръжниците ви.
— Щом няма да се принизяваме, как ще наречеш онази игричка с утробния репликатор на семейство Вортугалов? — възмутено настоя Иван.
— Ще я нарека пример за напълно неочакван късмет. Никой от тук присъстващите няма нищо общо с това — спокойно отвърна Майлс.
— Значи не е мръсен номер, стига да не може да се проследи до нас, така ли?
— Точно така, Иване. Бързо схващаш. Дядо би се… изненадал.
Последното, изглежда, беше накарало лорд Доно да се замисли, защото той се облегна назад и започна да поглажда брадата си. От леката му усмивка по гърба на Иван полазиха тръпки.
— Биърли. — Майлс погледна към другия представител на рода Ворутиър, който гризеше лениво един сандвич и или слушаше, или дремеше, в зависимост от това как интерпретира човек притворените му очи. Сега ги отвори и се усмихна. Майлс продължи: — Да си чувал нещо в тази връзка от страна на Ришар или Сигюр, което трябва да знаем?
— Досега поне, изглежда, се ограничават с обичайните средства. Още не си дават сметка, че им дишате във врата.
Рене Ворбретен ги изгледа със съмнение.
— Мислиш ли? Поне според моя списък не изглежда така. А когато и ако си дадат сметка — а мога да се обзаложа, че Борис Вормонкриеф няма да остане за дълго в неведение по въпроса — как смяташ, че ще реагират?
Биърли разклати ръка в смисъл „и така, и така“.
— Граф Вормонкриеф е уравновесен човек. Каквото и да стане, това няма да е последното му гласуване. Тепърва има да ни радва с присъствието си в Съвета. Не че е безразличен към съдбата на Сигюр, но не мисля, че би пресякъл линията заради него. Ришар… е, за него това гласуване е всичко, нали така? Самата мисъл, че му се налага да положи усилия, го вбесява от самото начало. Ришар е непредсказуем по принцип и става все по-непредсказуем с всеки ден. — Тази характеристика, изглежда, не притесняваше Биърли, даже напротив — той като че ли черпеше някаква лична наслада от нея.
— Е, дръж ни в течение, ако настъпи някаква промяна — каза Майлс.
Биърли сведе глава с ръка на сърцето и с тънка усмивка на устните.
— Живея, за да служа.
Майлс вдигна очи и го изгледа пронизващо. Иван се зачуди дали старият девиз на ИмпСи, прозвучал така саркастично в устата на Биърли, всъщност не приляга твърде добре като обръщение към човек, вложил толкова много от себе си в служба на империята. Потръпна при мисълта за предстоящата размяна на реплики, в случай че Майлс реши да накаже Биърли за тази му проява на безвкусен хумор, но за негово облекчение Майлс подмина казаното без коментар. След още няколко минути, през които присъстващите си разпределиха подлежащите на обработка графове, срещата приключи.
ГЛАВА 15
Екатерин изчака на тротоара, хванала Ники за ръка, докато вуйчо Вортис се сбогуваше със съпругата си, а шофьорът слагаше куфара му в задното отделение на наземната кола. След тазсутрешната среща вуйчо й щеше да потегли директно към космодрума, а оттам с бърз куриерски кораб до Комар, където трябвало да се занимае с няколко технически въпроса, както й беше обяснил самият той. Това пътуване, изглежда, беше кулминацията на дългите часове, които беше прекарал напоследък в Имперския научен институт. Във всеки случай професорката не беше останала изненадана от заминаването му.
Екатерин се замисли за склонността на Майлс да омаловажава нещата. Едва не беше припаднала снощи, когато вуйчо й ги беше извикал двамата с Ники и ги беше уведомил кой точно е „високопоставеният човек“ на Майлс, онзи, който можел да си поговори с Ники, защото сам бил загубил рано баща си. Бъдещият император Грегор не бил навършил още пет години, когато храбрият принц Серж се разхвърчал на парченца в Ескобарска орбита по време на отстъплението, сложило край на онази злополучна военна авантюра. Добре все пак, че никой не й беше казал преди аудиенцията да бъде потвърдена, защото съвсем щеше да се побърка от притеснение. С раздразнение си даде сметка, че ръката й, стиснала твърде силно ръчичката на Ники, е хлъзгава от студена пот. Детето се водеше по възрастните и тя трябваше да изглежда спокойна, заради него.