— Сър, позволете да ви представя племенницата си, мадам Екатерин Ворсоасон, и нейния син, Николай Ворсоасон.
На Екатерин й беше спестен задължителния реверанс, в чието изпълнение нямаше опит, защото Грегор пристъпи напред и разтърси крепко ръката й, сякаш беше една от равните му, сред които беше пръв.
— Мадам, за мен е чест, — Обърна се към Ники и също му стисна ръката. — Добре дошъл, Ники. Жалко, че първата ни среща е по такъв труден повод, но се надявам да я последват други, по-приятни такива. — Тонът му не беше нито студен, нито покровителствен, а съвсем прям. Ники съумя да се здрависа като възрастен, макар че не спря да се кокори.
Екатерин и преди се беше срещала с високопоставени мъже — в повечето случаи те или гледаха през нея, или покрай нея, или в нея с ленивото естестическо одобрение, с което самата тя беше разглеждала статуетките в коридора отвън. Грегор я гледаше право в очите, сякаш можеше да прозре вътре в черепа й. Беше едновременно смущаващо до болка и странно успокояващо. Той посочи към другия край на стаята, където имаше няколко наредени в квадрат кожени канапета и фотьойли, и каза любезно:
— Заповядайте, моля.
Високите прозорци гледаха към градина от низходящи тераси, чиято лятна зеленина лъщеше в пълния си блясък. Екатерин седна с гръб към градината, Ники се отпусна до нея. Хладната северна светлина падаше върху лицето на високопоставения им домакин, който си беше избрал фотьойл директно срещу тях. Вуйчо Вортис седна помежду им, а Майлс си придърпа един стол с твърда облегалка и се настани малко встрани от останалите. Скръстените му ръце и отпуснатата поза говореха за спокойствие, така че Екатерин нямаше представа защо долавя в поведението му напрежение, нервност и униние. Сякаш си беше надянал маска. Стъклена маска…
Грегор се наведе напред.
— Лорд Воркосиган ме помоли да се срещна с теб, Ники, заради неприятните слухове, които избуяха напоследък във връзка със смъртта на баща ти. При така стеклите се обстоятелства майка ти и дядо ти Вортис се съгласиха, че подобна среща е необходима.
— Държа да отбележа — вметна Вортис, — че никога не бих въвлякъл детето в това, ако не бяха онези идиоти с развързани езици.
Грегор кимна с разбиране.
— Преди да започна, искам да ти кажа нещо. Ти може и да не го осъзнаваш, Ники, но в дома на дядо ти Вортис живеете при определено ниво на наблюдение от съображения за сигурност. По негова молба обикновено то е ограничено и дискретно, доколкото позволяват обстоятелствата. Само два пъти през последните три години наблюдението е било на по-високо и по-осезаемо ниво, във връзка с някои особено необичайни и трудни негови разследвания.
— Баба Вортис ни показа външните видеокамери — предпазливо рече Ники.
— Те са част от наблюдението — обясни дядо Вортис.
Най-невинната част, според подробния инструктаж, който един любезен офицер от ИмпСи в цивилни дрехи беше провел на Екатерин ден след като двамата с Ники се нанесоха при вуйчо й.
— Всички комтабла също са или подсигурени, или под наблюдение — уточни Грегор. — И двете ви превозни средства се държат на охранявани места. При всяко неоторизирано нахлуване ИмпСи има указания да реагира в рамките на две минути.
Ники се ококори.
— Да се чуди човек как е влязъл Вормонкриеф — не се сдържа да промърмори Екатерин.
Грегор се усмихна извинително.
— Вуйчо ви отказа всеки посетител в дома му да бъде претърсван от ИмпСи. А Вормонкриеф е бил в списъка с познатите лица, благодарение на предишните си посещения. — После насочи вниманието си към Ники. — Но ако продължим разговора си днес, ти автоматично ще прекрачиш невидимата граница — от ниска степен на наблюдение по съображения за сигурност към една значително по-висока степен. Докато живееш в дома на дядо си Вортис или ако… някога отидеш да живееш в дома на лорд Воркосиган, едва ли ще забележиш някаква разлика. Но всяко по-продължително пътуване извън столицата ще трябва да бъде съгласувано с определен офицер от Службата за сигурност, а потенциалните ти пътувания извън планетата ще бъдат ограничени. Броят на училищата, в които можеш да учиш, ще намалее значително, като ще останат само онези с ограничен достъп и, съжалявам че трябва да го кажа, с по-високи учебни такси. Затова пък няма да се тревожиш за евентуален сблъсък с обикновените престъпници. А ако все пак през охраната се промъкнат някакви — тук той хвърли бегъл поглед към Екатерин, — хипотетични похитители, то ще значи, че са професионалисти от висока проба и са изключително опасни.
Екатерин затаи дъх.
— Майлс не спомена за това.