— Бих казал, че Майлс дори не се е сетил за това. През по-голямата част от живота си той се е намирал под абсолютно същата степен на защита. Рибата мисли ли за водата?
Екатерин хвърли поглед към Майлс. На лицето му се беше изписало много странно изражение, сякаш току-що се е блъснал в стена от силово поле, за чието съществуване дори не е подозирал.
— Пътувания извън планетата. — Ники се хвана за единствената точка от този стряскащ списък, която имаше някакво значение за него. — Но… аз искам да стана скоков пилот.
— Смятам, че докато пораснеш достатъчно, за да учиш за скоков пилот, ситуацията ще се е променила — каза Грегор. — Ограниченията се отнасят най-вече за следващите няколко години. Все още ли искаш да продължим?
Не беше попитал нея. Беше попитал Ники. Тя затаи дъх, устоявайки на импулса да му подскаже верния отговор.
Ники облиза устни.
— Да — каза той. — Искам да знам.
— Второ предупреждение — каза Грегор. — Когато си тръгнеш оттук, въпросите ти няма да са по-малко от сега. Просто ще бъдат други. Всичко, което ти кажа, ще е вярно, но няма да е пълно. А когато приключа, ще знаеш всичко, което може да ти бъде казано за момента, както заради собствената ти безопасност, така и заради сигурността на Империята. Все още ли искаш да продължим?
Ники кимна мълчаливо. Беше като хипнотизиран от излъчването на този човек. Същото важеше и за Екатерин.
— Трето и последно. Дългът ни на вори понякога ни застига на твърде крехка възраст. Онова, което предстои да ти кажа, ще стовари на плещите ти товар от мълчание, който би затруднил и възрастен човек. — Той погледна към Майлс и Екатерин, после и към вуйчо Вортис. — Макар че ще го споделяш с майка си и баба си и дядо си Вортис. Но сега, навярно за пръв път, ще трябва да дадеш дума с цялата тежест на подобна клетва. Готов ли си?
— Да — прошепна Ники.
— Кажи го.
— Кълна се в думата си на Ворсоасон… — Ники се поколеба, вперил тревожен поглед в лицето на Грегор.
— Да запазя този разговор в тайна.
— Да запазя този разговор в тайна.
— Много добре. — Грегор беше явно доволен от развитието на нещата. — Ще го кажа възможно най-просто и ясно. Когато през онази нощ лорд Воркосиган и баща ти излезли от купола и отишли в експерименталната станция, изненадали там група крадци. И били изненадани на свой ред. Както баща ти, така и лорд Воркосиган били улучени с лъч на зашеметител. Крадците избягали, като преди това оковали и двамата за китките към един парапет извън станцията. Никой от тях не бил достатъчно силен, за да счупи оковите, макар че и двамата се опитали.
Ники погледна крадешком към Майлс, който беше наполовина по-дребен от Тиен и съвсем малко по-едър от него самия. На Екатерин й се стори, че вижда как се въртят колелцата в главата му. Щом баща му, толкова по-едър и силен, не е могъл да се освободи, кой би обвинил Майлс, че се е провалил в същото?
— Крадците не са искали баща ти да умре. Не са знаели, че резервоарите на дихателната му маска са почти празни. Никой не е знаел. Това се потвърди по-късно, при разпитите с фаст-пента. Юридическият термин за такъв вид смърт е непредумишлено убийство, между другото.
Ники беше блед, но се държеше. Попита несмело:
— И лорд Воркосиган… не е могъл да сподели маската си с него, защото е бил завързан…
— Бяхме на около метър един от друг — каза безизразно Майлс. — Никой не можеше да стигне до другия. — Той разпери ръце настрани. При движението ръкавите му се вдигнаха нагоре, оголвайки китките и неравните розови белези от врязалата се до кокал верига. Разбираше ли Ники, че той едва не бе разкъсал ръцете си, за да помогне, безстрастно се запита Екатерин. Майлс си смъкна смутено ръкавите и сложи ръце на коленете си.
— А сега по-трудната част — каза Грегор, с което моментално си върна пълното внимание на Ники. Детето навярно се чувстваше така, сякаш двамата са единствените живи хора във вселената.
„Нима ще продължи? Не… не, спри дотук…“ Нямаше представа каква част от паниката се е изписала на лицето й, но Грегор отклони вниманието си от Ники, колкото да й кимне разбиращо.
— Това е онази част, която майка ти никога не би ти казала. Баща ти завел лорд Воркосиган в станцията по определена причина — защото се бил оставил крадците да го подкупят. Но после се разкаял и поискал лорд Воркосиган да го обяви за имперски свидетел. Крадците се разгневили от предателството му. Оковали го по този жесток начин към парапета като наказание, задето се е опитал да възстанови честта си. Залепили за гърба му информационен диск с доказателства за участието му, така че спасителите да го намерят, а после се обадили на майка ти да отиде и да го прибере. Но — понеже не знаели за полупразните му резервоари — й се обадили твърде късно.