— Божке, много сме докачливи днес.
Майлс си пое дълбоко дъх, но Иван го изпревари.
— Да знаеш, че като скърцаш така враждебно със зъби и се пулиш злобно, изглеждаш още по-гърбав. Добре е да го имаш предвид.
След дълга, смразяваща пауза, Майлс кротко каза:
— Да не би да ми хвърляш ръкавица на бойното поле на остроумието… Иване?
— А… — Не му трябваше много време да стигне до правилния отговор: — Не.
— Хубаво — прошепна Майлс. — Добре… — Последва още една дълга и все по-неприятна пауза, през време на която Майлс наблюдаваше Иван с присвити очи. Най-накрая, изглежда, стигна до някакво решение. — Иване, моля те за думата ти на Ворпатрил — само между теб и мен, — че ще оставиш Екатерин на мира.
Веждите на Иван хвръкнаха нагоре.
— Това е малко прекалено, не мислиш ли? Тоест, тя също има право на глас, нали?
Ноздрите на Майлс се разшириха.
— Ти всъщност не се интересуваш истински от нея.
— Откъде знаеш? Откъде аз мога да знам? Едва успях да й кажа едно „добър ден“, преди да я отпратиш.
— Познавам те. За теб тя е заменима с всяка от следващите десет жени, на които хвърлиш око. Предлагам ти сделка. Можеш да имаш всички останали жени във вселената. Аз искам само тази. Мисля, че е честно.
Още един от онези Майлсови аргументи със запазена марка, които неизменно доказваха, по силата на логиката, че Майлс е прав да получи онова, което иска, каквото и да е то. Моделът му беше до болка познат — Майлс не се беше променил, откакто и двамата бяха по на пет години. Променило се беше само съдържанието.
— Проблемът е в това, че останалите жени във вселената не са твои, че да ми ги отстъпиш — победоносно отбеляза Иван. След две десетилетия и половина практика вече не се минаваше толкова лесно. — Опитваш се да замениш нещо, което нямаш, срещу… нещо, което нямаш.
Майлс го изгледа злобно.
— Сериозно — каза Иван. — Страстното ти желание не е ли малко внезапно за човек, който едва на Зимния празник е прекъснал връзката си с достойната за възхищение Куин? И къде си крил тази Кат междувременно?
— Екатерин. Запознахме се на Комар — отговори Майлс.
— По време на разследването ти? Значи наистина е отскоро. А бе, ти така и не ми разказа подробно за разследването си, лорд ревизор братчеде. Целият шум около слънчевото им огледало затихна някак прекалено внезапно. — Той замълча подканящо, но Майлс не захапа въдицата. Явно не беше в словоохотливо настроение. „Когато мълчи, думите му с ченгел да ги вадиш, разприказва ли се, не можеш го спря.“ Е, ако имаше възможност да избира, за невинните странични наблюдатели беше по-безопасно, когато Майлс мълчеше, отколкото когато бърбореше. След миг Иван добави: — Случайно да има сестра?
— Не.
— Все така става — въздъхна Иван. — Коя е тя всъщност? Къде живее?
— Племенница е на лорд ревизор Вортис, а съпругът й умря по ужасен начин преди няма и два месеца. Съмнявам се да е в подходящо настроение за твоя хумор.
По всичко личеше, че не е единствената, на която й липсва подобна склонност. Дяволите го взели, днес Майлс определено се беше наежил.
— Напъхал си е носа в някоя от твоите работи, нали? — Иван се ухили кисело. — Ето ти един начин да се реши проблемът с недостига на вдовици. Сам да си направиш такава.
Позадрямалото чувство за хумор, което бе парирало до този момент закачките на Иван, внезапно се изпари от лицето на братовчед му. Майлс се наведе напред и ръцете му стиснаха страничните облегалки на стола. Гласът му спадна до арктически мраз:
— Ще ти бъда благодарен, лорд Ворпатрил, ако се постараеш повече да не изричаш тази клевета. Никога.
Иван се изненада. Наистина. На няколко пъти беше виждал Майлс да влиза в кожата на лорд ревизор, но за пръв път обект на промяната ставаше самият той. Студените сиви очи на братовчед му внезапно му заприличаха на пистолетни дула. Иван отвори уста, после я затвори предпазливо. Какво ставаше, по дяволите? И как беше възможно някой толкова нисък да изглежда толкова заплашителен? От годините практика трябваше да е.
— Пошегувах се, Майлс.
— Изобщо не ми се стори смешно. — Майлс потри китките си и се намръщи, вперил поглед някъде пред себе си. Едно мускулче на бузата му потрепна и брадичката му се вирна. След миг добави по-спокойно: — Нищо няма да ти кажа за комарското разследване. Вредно е за здравето. Ще ти кажа само едно и очаквам да не питаш повече. Етиен Ворсоасон беше убит и аз определено не успях да предотвратя смъртта му. Но не съм я причинил.