Сега Ники изглеждаше сащисан и някак смален. „О, бедни ми сине! Никога не бих окаляла честта на Тиен в твоите очи. Нали именно в твоите очи се пази честта на всички ни…“
— По причина на други факти във връзка с крадците, които никой няма право да обсъжда с теб, всичко това е държавна тайна. Що се отнася до останалия свят, татко ти и лорд Воркосиган са излезли сами, не са се срещали с никого, разделили са се в тъмното, след като са слезли от скутера, и лорд Воркосиган е намерил баща ти твърде късно. Ако някой си мисли, че лорд Воркосиган има нещо общо със смъртта на баща ти, ние няма да спорим с него. Можеш да казваш, че не е вярно и че не желаеш да разискваш въпроса. Но не се оставяй да те въвлекат в спор.
— Но… — каза Ники, — но това не е честно!
— Трудно е — каза Грегор, — но е необходимо. Дали е честно или не, просто няма значение. За да ти спестят най-трудната част, майка ти, дядо ти Вортис и лорд Воркосиган са ти разказали официалната версия, а не истинската. За което не мога да ги виня.
Погледите им, неговият и на Майлс, се срещнаха. Веждите на Майлс потрепнаха леко в неразгадаем израз, на което Грегор отвърна с бегло, иронично кимване. Устните на императора изтъняха в нещо, което не беше точно усмивка.
— Всички крадци са под имперска опека, в строго охраняван затвор. Никой от тях няма да излезе скоро оттам. Справедливостта, която можеше да се въздаде, беше въздадена докрай и повече няма какво да се направи. Ако баща ти не беше загинал, сега също щеше да бъде в затвора. Смъртта заличава всички дългове на честта. В моите очи той е заплатил за престъплението си и е очистил името си. Повече не може да се желае.
Всичко това беше много, много по-жестоко от онова, което Екатерин беше допускала, което беше се осмелявала да допусне, че Грегор или който и да било друг ще стовари върху крехките рамене на сина й. Лицето на вуйчо й беше сурово и дори Майлс изглеждаше смутен.
Не — това беше смекчената версия. Тиен не се беше опитвал да възстанови честта си. Просто беше разбрал, че престъплението му е разкрито, и се беше опитал да избегне последствията. Но ако Ники извикаше „Не ми пука за честта! Искам татко да се върне!“, можеше ли тя да го обвини? Стори й се, че сянка на този вик прелетя през очите му.
Ники погледна към Майлс.
— Какви бяха двете ти грешки?
Майлс отвърна спокойно, а какви усилия му струваше това, Екатерин не би искала и да гадае дори.
— Първо, не уведомих партньорите си от ИмпСи, че напускам купола. Когато татко ти ме заведе в станцията, и двамата очаквахме да получим съдействие и признание за престъпленията, а не враждебна конфронтация. После, когато изненадахме… крадците, аз не извадих навреме зашеметителя си, забавих се с една секунда. Те стреляха първи. Колебание на дипломат. Една секунда закъснение. Най-много съжаляваме за нещата, които са ни се изплъзнали на косъм.
— Искам да видя китките ти.
Майлс вдигна маншетите си и протегна ръце, първо с дланите надолу, после с дланите нагоре, така че Ники да ги огледа отвсякъде.
Детето набръчка челце.
— И на теб ли ти свършваше кислородът?
— Не. Моите резервоари бяха заредени. Проверих ги преди да си сложа маската.
— О! — Ники се отпусна назад с потиснат и замислен вид.
Всички чакаха. След минута Грегор внимателно попита:
— Имаш ли още въпроси?
Ники мълчаливо поклати глава.
Смръщил замислено чело, Грегор погледна часовника си и стана, като даде знак на останалите да не скачат на крака. Отиде при писалището си, порови в едно от чекмеджетата и се върна на мястото си. Наведе се през масата и подаде на Ники една кодова карта.
— Вземи, Ники. Това е за теб. Пази я добре.
Картата нямаше никакви означения. Ники я огледа предпазливо от двете страни, после погледна въпросително Грегор.
— Тази карта ще ти дава достъп до личния ми канал за връзка. Много малко от приятелите и роднините ми се ползват с тази привилегия. Когато я сложиш в четящото устройство на комтаблото си, ще се появи един човек, който ще поиска да се представиш, и ако съм на разположение, ще прехвърли обаждането ти до комтаблото, което е най-близо до мен. Не е нужно да му казваш за какво се обаждаш. Ако по-късно се сетиш за още въпроси — което е напълно нормално при количеството информация, с което те натоварих наведнъж — или ако просто ти се прииска да си поговориш с някого за това, можеш да използваш картата и да ми се обадиш.
— О! — възкликна Ники, огледа картата още веднъж и грижливо я прибра в джобчето на туниката си.
Грегор като че ли се поотпусна, също като вуйчо Вортис, от което Екатерин отсъди, че аудиенцията е приключила. Размърда се, очаквайки знака да тръгнат, но тогава Майлс вдигна ръка — винаги ли трябваше да има последната дума?