— Грегор… макар да оценявам жеста ти на доверие, задето не прие оставката ми…
Веждите на вуйчо Вортис се стрелнаха нагоре.
— Нали не си си подал оставка като ревизор заради тази глупост, Майлс?!
Майлс сви рамене.
— Традицията повелява един имперски ревизор не само да е честен, но и да изглежда такъв. Морален авторитет и така нататък.
— Не винаги — спокойно каза Грегор. — Наследих няколко дяволски лукави стари лисици от дядо си Ецар. А колкото до прадядо ми, макар да са го наричали Дорка Справедливия, според мен главният му критерий за избор на ревизори е била способността им да тероризират ефективно васалните му графове, някои от които определено не са били цвете за мирисане. Можеш ли да се представиш какви железни нерви трябва да са имали Гласовете на Дорка, за да се опънат например на граф Пиер Кървавия?
Майлс се усмихна на картината, която рисуваше въображението му.
— Ако се съди по ентусиазираното страхопочитание, с което дядо ми си спомняше за стария Пиер… направо не ми се мисли.
— Ако общественото доверие към теб в ролята ти на ревизор е пострадало толкова много, то графовете и министрите ми ще трябва сами да ти потърсят сметка. Без моето съдействие.
— Което е малко вероятно — изръмжа вуйчо Вортис. — Историята наистина е неприятна, момчето ми, но едва ли ще се стигне дотам.
Майлс не изглеждаше толкова убеден.
— Ти вече направи каквото можеше да се очаква от теб по официалните канали — каза Грегор. — Повече не желая да ме занимаваш с това, Майлс.
Майлс кимна с неохота, макар и с известно облекчение, както се стори на Екатерин.
— Благодаря, сир. Канех се да кажа, че се притеснявам и за последиците от личен характер. Които ще се усложнят преди да стигнат до дъното и да отмрат от само себе си. Напълно ли си сигурен, че искаш да застана в сватбения ти кръг при целия този шум около персоната ми?
Грегор го погледна право в очите с едва доловим намек за раздразнение.
— Няма да се отървеш толкова лесно от светските си задължения. Ако генерал Алис не поиска да те отстраня, ще стоиш до мен в сватбения ми кръг.
— Не съм се опитвал да се отърва!… от нищо. — Възмущението му се поукроти към края на изречението при вида на суровата усмивка, изписала се на лицето на Грегор.
— Делегирането на права и задължения е едно от най-приятните неща в професия като моята. Погрижи се да се разбере, че всеки, който се противопоставя на присъствието на доведения ми брат в сватбения ми кръг, може да отнесе оплакването си до лейди Алис, заедно с всички свои предложения за основни промени в грижливо съставения й сценарий, които… посмее да й постави.
Майлс не успя съвсем да скрие злобната си усмивчица преди да е стигнала до устните му, макар че се опита храбро. Доста храбро. Е, не чак толкова.
— Бих си платил, за да присъствам на подобно нещо. — После усмивката му отново се стопи. — Но всичко това няма да утихне, докато…
— Майлс! — прекъсна го Грегор и вдигна ръка. В очите му грееше нещо средно между присмех и раздразнение. — Под носа си имаш един от най-великите живи източници на бараярски политически опит за последното столетие. Баща ти си е имал работа с много по-грозни политически боричкания от това, със или без оръжия, още преди ти да се родиш. С него трябва да споделиш проблемите си. Кажи му, че съм казал да ти изнесе онази лекция за честта и репутацията, която изнесе на мен. Всъщност… кажи му, че го моля и настоявам. — Махна с ръка и стана от фотьойла, с което сложи край на темата. Останалите побързаха да последват примера му и също се изправиха.
— Лорд ревизор Вортис, искам да поговоря с вас преди да си тръгнете. Мадам Ворсоасон… — той отново хвана ръката й, — …ще си поговорим отново, когато не съм толкова притиснат откъм време. Съображенията за сигурност ви лишиха от обществено признание, но надявам се, разбирате, че сте си спечелили личен кредит на честта, платим от Империята, и че можете да се възползвате от него винаги когато пожелаете.
Екатерин примигна, дотолкова стресната, че понечи да възрази. Със сигурност Грегор им беше отделил време в претоварения си график само заради Майлс, нали? Но пък тези завоалирани намеци за другите събития на Комар бяха всичко, което можеха да си позволят в присъствието на Ники. Успя да кимне отсечено и да измънка благодарност за времето и загрижеността на императора. Ники, имитирайки доста тромаво примера й, направи същото.