Арал Воркосиган е бил на колко, на двайсет и две по онова време? Преди повече от половин век. „Тогава е бил много по-млад, отколкото съм аз сега. Боже, бил си е направо дете.“ Причерня му — целият му свят сякаш се завъртя бавно и настина в някаква нова и наклонена ос, с променена перспектива.
— И… ти как оцеля?
— Имах късмета на глупаците и лудите, предполагам. Със сигурност бях и двете. Не ми пукаше. Злобни клюки? Щях да им докажа, че ме подценяват, и да им дам нещо два пъти по-гадно, което да предъвкват. Мисля, че ги сащисах до степен да замлъкнат. Представи си един склонен към самоубийство откачен, който няма какво да губи и който се влачи залитайки в мъгла от алкохолно опиянение и враждебност. Въоръжен. Накрая ми писна от самия мен толкова, колкото навярно им е било писнало и ни другите, и просто престанах.
Обърканото момче вече го нямаше, останал беше само сериозният стар човек, който да го съди милостиво. Това обясняваше защо, макар част от разбиранията му да бяха стопроцентово бараярски, баща му никога не беше отварял дума за уреден брак, който да разреши романтичните проблеми на Майлс, нито беше коментирал по какъвто и да било начин интимните връзки на сина си. Майлс вирна брадичка и удостои баща си с крива усмивка.
— Вашата стратегия не ми е по вкуса, сър. От алкохола повръщам. Не се чувствам ни най-малко склонен към самоубийство. И определено имам какво да губя.
— Не съм ти го препоръчвал — меко каза графът. Облегна се назад. — По-късно… много по-късно, когато и аз имах какво да губя, вече бях спечелил майка ти. И нейното добро мнение беше единственото, от което имах нужда.
— Да? Ами ако именно нейното добро мнение е било изложено на риск? Какво щеше да направиш тогава? — „Екатерин…“
— Щях да се просна на лакти и колене, предполагам. — Графът поклати глава и бавно се усмихна. — Та… кога все пак ще ни бъде позволено да се запознаем с тази жена, която има такъв съживителен ефект върху теб? С нея и с нейния Ники. Защо не ги поканиш на вечеря тия дни?
Майлс потръпна.
— Не… никакви вечери повече. Поне в близките дни.
— Едва успях да я зърна, за съжаление. Малкото, което видях, ми хареса обаче. Не е прекалено слаба. Не се набодох на стърчащи кокалаци, когато се блъсна в мен. — Граф Воркосиган се ухили за миг. Бащата на Майлс споделяше архаичния бараярски идеал за женска красота, който включваше способността да се оцелява във времена на глад. Майлс трябваше да признае, че и сам има слабост, макар и символична, към този начин на мислене. — А е и атлетична в границите на разумното. Очевидно би могла да те надбяга. Така че ти предлагам следващия път да прибегнеш към прикоткване, а не към гонитба.
— Опитвам се — въздъхна Майлс.
Графът погледна към сина си, наполовина развеселено, наполовина сериозно.
— Този твой парад на създания от нежния пол действа доста объркващо на двама ни с майка ти, да знаеш. Все не можем да решим дали от нас се очаква да се привържем към тях, или не.
— Какъв парад? — възмути се Майлс. — Водил съм у дома само едно от галактическите си гаджета. Едно. Не бях аз виновен, че не се получи.
— Плюс няколкото, ъъ, забележителни дами, разкрасяващи докладите на Илян, които не стигнаха до този етап.
На Майлс му се стори, че усеща как очите му се кръстосват по своя воля.
— Но той откъде… Илян въобще не знаеше… няма начин да ти е казал за… Не! Не ми казвай. Не искам да знам. Но се кълна, че следващия път, когато го видя… — Той се облещи страховито на графа, който му се хилеше, без въобще да помръдва лицевите си мускули. — Но пък Илян няма да помни. Или ще се престори, че не помни. Дяволски удобна е тази негова избирателна амнезия. — После добави: — Както и да е, вече споменах за по-важните пред Екатерин, така че няма значение.
— О? Изповядваше ли се, или се хвалеше?
— Разчиствах палубите. Честността… е единственият начин, с нея.
— Честността е единственият начин с всеки, когато сте толкова близки, че си живеете един на друг в кожите. Та… е ли тази твоя Екатерин поредната ти нетрайна симпатия? — Графът се поколеба, присвил очи. — Или е онази, която ще обича сина ми завинаги и с цялата необходима за това ожесточеност… ще се грижи умело и с обич за дома и именията му… ще бъде до него във времена на опасност, гибел и смърт… и ще насочва ръчичките на внуците ми, когато запалват погребалното ми приношение?
Майлс поспря за миг, колкото да се възхити от способността на баща си да сипе изречения като горното. Напомняше му за бойна совалка, изсипваща лазерно насочени снаряди право в целта.
— Това ще е… това ще е приходната част на баланса, сър. Всичко от гореказаното. — Преглътна. — Надявам се. Ако пак не оплескам нещата.