— Та кога все пак ще се запознаем с нея? — разсъдливо повтори въпроса си графът.
— Още нищо не е сигурно. — Майлс се изправи с чувството, че моментът да се оттегли с достойнство му се изплъзва със страшна сила между пръстите. — Ще ви уведомя.
Този път обаче графът заряза полуироничното си чувство за хумор. Вместо това впери поглед в сина си; очите му бяха все така топли, но вече напълно сериозни.
— Радвам се, че си я срещнал сега, когато си достатъчно пораснал, за да знаеш какво искаш.
Майлс го удостои с полувоенен поздрав, като вдигна небрежно два пръста до челото си.
— И аз, сър.
ГЛАВА 16
Екатерин седеше пред комтаблото на вуйна си и се опитваше да съчини резюме, което да прикрие липсата й на практически опит пред отговорника на един разсадник, който снабдяваше обществените паркове и градини на столицата. Нямаше да посочи лорд ревизор Воркосиган като източник на препоръки и толкова. Вуйна Вортис беше излязла на сутрешните си занятия в университета, а Ники беше на разходка с Артур Пим под надзора на по-голямата сестра на Артур, и чак когато второто позвъняване на входната врата я откъсна от задачата й, Екатерин си даде сметка, че е съвсем сама в къщата. Щяха ли похитителски настроени вражески агенти да звънят на предната врата? Майлс сигурно щеше да знае отговора на този въпрос. Представи си Пим на вратата на Дом Воркосиган, как хладно уведомява нарушителите, че трябва да заобиколят и да потропат на входа за шпиони… който без съмнение щеше да е оборудван с подходящото количество високотехнологични капани. Потисна новоизлюпената си параноя, стана и излезе в коридора.
За нейно облекчение и радост на стъпалата пред къщата стояха не сетагандански шпиони, а брат й Хюго Ворвейн, заедно с някакъв симпатичен мъж, когото с известно затруднение разпозна като Василий Ворсоасон, първи братовчед на Тиен. Беше го виждала само веднъж, на погребението на Тиен, където бяха разговаряли съвсем за кратко, колкото той да й прехвърли настойничеството над Ники. Лейтенант Ворсоасон заемаше някакъв пост в контрола на движението към големия военен космодрум на окръг Ворбретен. Когато го беше видяла за пръв и последен път, той беше облечен в непарадната зелена униформа на службите, както се полагаше за мрачната тържественост на случая, но днес бе предпочел по-небрежното цивилно облекло.
— Хюго, Василий! Това се казва изненада… влизайте, влизайте! — Тя ги въведе в предния салон на професорката. Василий й кимна любезно и отказа предложените му чай или кафе — били пили вече. Хюго стисна сърдечно ръцете й и й се усмихна някак загрижено, преди да седне. Беше над четирийсет и комбинацията от чиновническата му работа в Имперското минно бюро и грижите на жена му Розали го бяха поразширили в кръста. На него обаче му отиваше — това внушаваше приятно чувство за солидност и увереност. Но в гърлото й заседна топка при вида на напрегнатото му лице.
— Наред ли е всичко?
— При нас всичко е наред — натърти той на необичайно място.
Полазиха я студени тръпки.
— Татко…?
— Не, не, и той е наред — побърза да я успокои Хюго и махна нетърпеливо с ръка. — За момента единственият член на семейството, за когото се безпокоим, си ти, Кат.
Екатерин го зяпна объркано.
— Аз? Аз съм си добре. — После седна тежко в голямото кресло на вуйчо си в ъгъла. Василий си придърпа един от изящните столове и приседна тромаво на ръба му.
Хюго й предаде поздрави от семейството — от Розали, Еди и другите — после се огледа разсеяно и попита:
— Вуйчо и вуйна Вортис тук ли са?
— Не, няма ги. Вуйна скоро ще се върне от университета.
Хюго смръщи чело.
— Всъщност се надявах да се видим с вуйчо Вортис. Кога ще се прибере?
— О, той замина за Комар. Някакви последни технически подробности около катастрофата със слънчевото огледало. Едва ли ще се върне преди сватбата на Грегор.
— Чия сватба? — попита Василий.
Пфу, покрай Майлс и тя беше започнала да го прави. Не беше на „ти“ с Гре… с императора, не беше, и точка.
— Сватбата на император Грегор. Като имперски ревизор, вуйчо Вортис ще присъства, разбира се.
Устните на Василий оформиха едно малко „о“ на просветление в смисъл „този Грегор“.
— Няма начин някой от нас да присъства, предполагам — въздъхна Хюго. — Аз, разбира се, не се интересувам от такива неща, но Розали и приятелките й направо са оглупели по тази сватба. — След кратко колебание добави без особена връзка с горното: — Вярно ли е, че на парада Конната гвардия ще мине по взводове с всичките си униформи — още от времето на Изолацията, управлението на Ецар, та до наши дни?